Лятото бавно отминава и вече е към своя край, но слънчевото време все още позволява да използваме уикенда, за да си направим разходка в планината. 

Едва ли има човек, който да откаже на чистия въздух и положителните емоции, които носят пътешествията из горите на Родопа.

Ако се притеснявате от ниските температури през нощта и не си падате по дългите туристически маршрути, то ви предлагаме да отскочите до едно древно и красиво място, което се намира само на час от Пловдив.

Става въпрос за Баткунския манастир "Св. Св. Петър и Павел", който е разположен в северните склонове на рида Къркария от Баташката планина, в полите на Западните Родопи. Отстои на около 1,5 км от някогашното село Баткун, днес част от с. Паталеница, на 12 км югозападно от Пазарджик и на 50 км от Пловдив. 

Пътят до там е повече от лесен и няма как да се объркате. Отбивката за с. Паталеница и за Баткунския манастир е на няколко километра след Пазарджик, по главния път за София. Колата си може да оставите на паркинга до бившата Държавна психиатрична болница в с. Паталеница, която се намира в непосредствена близост до манастира. 

Ако все пак сте фенове на по-дългите разходки, добрата новина е, че дестинацията предлага и възможност за туристически преход до Гарванов камък - място, предлагащо могъща гледка. Имайте предвид обаче, че достъпът до там е ограничен от ограда на ловното частно стопанство "Каркария" и трябва да се обадите на актуален телефон, за да може да ви отключат. 

Манастирът „Свети Петър и Павел“ е разположен на красив родопски склон, а гледката към планината и низината е прекрасна. Основан е през XI век, като е опожаряван до основи от турците през 1657 и 1774 година.

В него се е съхранявала “Баткунската хроника”, описваща потурчването на Родопите. По-късно отново е обновен, но по-малък като постройка с една каменна черква.

Още щом прекрачите прага на святото място ще останете очаровани от зеленината и красотата, която се открива пред очите ви. Особено красиви са растителните и животинските орнаменти на царските двери.  

В двора на манастира има зоокът с различни животни, а дружелюбните сърнички несъмнено ще припнат към вас щом се доближите към тях.

Там расте и най-старата лоза на Балканите -  500 годишна! Стеблото й е било с обиколка 1.10 метра, а короната й е покривала целия манастирски двор. За съжаление през 1978 година растението е пречупено от силна буря, но днес отново се развива и нараства.

Лозата ражда черно грозде, с твърди зърна и то се използва предимно за приготвяне на вино. Вековната лоза е обявена за природна забележителност.

Любопитен факт е, че манастирът „Свети Петър и Павел“ е бил дом на Апостола на свободата Васил Левски за цели 6 месеца, а по време на Турското робство неедноктарно е приютявал известни местни хайдушки войводи. Самият Пазарджишки управител Али бей също е посещавал и уважавал манастира, защото там той намерил изцерение от болестите си.

Как да стигнем до Гарванов камък?

Тръгвайки от манастира, трябва да следвате червената маркировка, но имайте предвид, че ако няма местен с вас, който знае добре пътеките, може да се объркате, затова не рискувайте да тръгвате, ако не сте запознати с маршрута.

Скоро след началото /30-40 минути/ ще видите табелка на партизанката "Л.М. Детелина Минчева". Продължавате по обособения за автомобили път, който минава покрай въпросното лобно място и обхожда огромния дол до другия рид. 

Следвайте маркировката и имайте предвид, че малко преди финалната цел ви очаква стръмно изкачване.

След около общо 4 часа нормално ходене ще стигнете до заграждение на ловно стопанство "Къркария", която стопира достъпа до Гарванов камък.

То е поставено през 2001 година, но тогава е взет под внимание факта, че мястото често е посещавано от туристи. Поставени са няколко високи стълби, през които е можело да се минава. Днес обаче нещата не изглеждат така, тъй като през 2017 година „Гарванов камък“ получава нов арендатор. Според местни хора, всекидневно постъпват множество сигнали от туристически групи, но ефект няма, а планинарите започват да се отказват от прехода до тракийското светилище, който освен, че е дълъг, не е и никак лек.

От стопанството обясняват, че достъпът не е бил спиран, но трябва да се позвъни на актуален телефон, за да дойдат хора, които да отключат катинара на вратата. Нашата група "извади" късмет и успя да се наслади на спиращата дъха гледка, която се открива от "Гарванов камък".

На самата скала има дървен остъклен заслон с маса и пейки, където разчупихме тематична питка с надпис, направена от една от туристките с нас. 

От 1400 метра надморска височина пейзажът те кара да настръхнеш - вижда се язовир Батак, цялата Костандовска долина, крепостта Цепина се пада ниско долу в краката ни, Велинград, рида Алабак, двата най-високи върха Елин връх и Калчиш, Ракитово, съседните и добре облагородени „Милеви скали“, а при хубаво време ясно се виждат Пирин и Рила.

За да се върнете отново до Баткунския манастир, тръгнете надолу и следвайте зелената маркировка. Имайте предвид, че е доста стръмно, пътеката е добре маркирана, но не е много ходена и има доста паднали клони и на практика не си личи на много места.

Не след дълго ще се озовете на т.нар. Ярешка поляна и именно тук е възможно да се объркате и тръгнете по почвен път и да се озовете до място, обрасло от шипкови храсти.

Важно е внимателно да следвате маркировката, тъй като има и други места, които заблуждават и може да се тръгне по отклонение. Ако сте без GPS се концентрирайте в проследяването на маркировките и се наслаждавайте на уникалната гора край вас - предимно букова, но на места и смесена с борова. 

За около 3 часа ще бъдете до автомобила си.

Ако вече сте се убедили, че мястото си заслужава да се посети, то това не е всичко! Паталеница и Баткун са села с хилядолетна история и за това говори най-голямата забележителност тук - средновековната църква “Свети Димитър”, наричана още „Перлата на Паталеница“ и Заровената (куртулисана) църква, която датира от 1090 - 1091 година. Народните предания смятат, че тя е била заровена, за да бъде опазена от турското нашествие през XIV век. Близо до центъра на селото се намира и вкопаната църква “Успение на Пресвета Богородица” от 1708 година, най-старата действаща в Пловдивска епархия.