Пещерата "Добростански бисер" се намира на около 5 км от село Добростан и до нея може лесно да се стигне пеша. Открита е през 70-те години на миналия век и докато хижа "Марциганица" е приемала туристи, е била често посещавана. През последните 20 години обаче осветлението е било разбито, част от желязното стълбище – откраднато, и обектът е станал опасен. 

След продължителни ремонтни дейности сега всичко е обновено. Пещерата не е голяма - между 500 и 1 000 кв.метра, 15 метра е дълбочината на входния отвес. Тук могат да се наблюдават и трите карстови форми – сталактити, сталагмити и сталактони. Особена атракция са пещерните езерца. Те са разположени като каскада едно под друго, всяко пълни следващото и водата е толкова прозрачна, че човек може да ги помисли за празни. 

Името на пещерата дават красивите скални бисери, които са се образували през вековете в езерцата ѝ. За съжаление сега те са унищожени. Пещерните бисери са топчести образувания, които се получават когато капе вода с подходящ химически състав в плитко езерце и са много красиви. Пещерният бисер е красив само когато е в естествената си среда. В красивата пещера зимува малка колония прилепи, които имат важна роля за еко-равновесието в района. 

Обектът е включен в туристическия маршрут до хижа "Марциганица" и връх Попа и работи от пролетта до есента. Районът на село Добростан е изключително богат на карстови пещери - те са около 200, но "Добростански бисер" е единствената, пригодена за посещения. Пещерата се стопанисва от ОП “Туризъм“ Асеновград. 

До пещерата се стига от хижата за около 15-20 минути. Пътеката  не е добре маркирана и тръгва от самата хижа.Табела със стрелка за посоката има до хижата, след това се следват указателните за табели хижа Пашалийца.

Над входа на пещерата има изградена малка къща, която сега е вход. Старият вход на пещерата е запазен, но е затворен с решетка.

„Добростански бисер” е пропастна пещера с дължина 3-4 км. Все още част от залите й не са проучени. Освен много сталактити, сталагмити и сталактони в пещерата има още едно красиво образувание, наречено Комина. Представлява вертикална кухина, дълга поне 100 метра, по стените на която има красиви варовикови утаявания.

Името на пещерата Ахметьова дупка е свързано с местна легенда от времето на турското робство. Докато събирал данъци от околните села, турчинът Ахмед ага поискал да му сготвят нещо вкусно. Поднесли му свинско със зеле. Ахмед ага си облизал пръстите - толкова му харесало. Когато по-късно разбрал, че е ял свинско, той побеснял и решил да запали селото. Местните селяни обаче го причакали и го убили, а тялото му пуснали в пещерата.

Пещерата е изключително красива,а много от образуванията в нея напомнят за Леденика.