Графството на хобитите, златна река и Очите на Бога – всичко това звучи като невероятна комбинация, която е част от някоя приказка. Красивата принцеса се загубила в гората, стигнала до малка каменна къщичка, а край нея ромоляла река, която си сменя цветовете. Звучи много вълшебно, нали? Именно до такава „вълшебна“ дестинация ще ви отведем, там където живописната природа е постигнала симбиоза с майсторската архитектура. Като допълнение всички пейзажи са в есенни багри, което допълнително засилва приказното усещане, описва мигията на мястото TrafficNews.

Дестинацията е град Луковит, пръснатите около него каменни къщички, екопътека „Искър-Златна Панега“ и пещерата „Проходна“.  Градът се намира на около час и половина северно от София, което го прави доста по-далечна дестинация от Пловдив, но определено си заслужава изминатите километри. С малко повече ентусиазъм, пътуването е напълно възможно да бъде направено за ден, но има и достатъчно места, на които може да нощувате, така че да оползотворите целия уикенд.

Пещерата „Проходна“ или както е по-позната „Очите на бога“

Скалният феномен се намира на около 2 км от Карлуково, като пред нея има и голям паркинг.

Пещерата е доста различна от повечето, които сме свикнали да посещаваме и по-скоро прилича на огромен пещерен тунел, в който се чувстваш изключително малък. Общата й дължина е 262 метра.

Името й отвежда към двата края на пещерата - Малък вход (35 м) и Голям вход (45 м), които се явяват двата края на естествен скален мост, по чието протежение минава пътека.

Посетителите пък са му дали друго име, като още при влизането в пещерата, то ще ви изникне в ума – Очите на Бога. Като погледнете нагоре, ще видите две огромни дупки, които наподобяват очи, които се взират във вас.

Каменните къщи

На около 5 км от пещерата е и по-голямата част от Графството на хобитите. Те се намират близо до ж.п. гара Карлуково, разположени са в частна собственост, но собствениците са изключително любезни и пускат туристите. Напливът през последните години обаче става все по-голям, та не е ясно и докога ще е търпението им. По пътя също може да видите най-различни фигурки, които подсилват красотата на пейзажа.

Златен парк

Ако къщичките са ви харесали, не пропускайте да посетите и Златния парк, който се намира на входа на Луковит, като пътувате от София.

Там също има къде да паркирате, изградени са пейки, на които може да поседнете и да се полюбувате на малкия язовир, в който също плува една от хобитските къщички.

Има още една къщурка с напълно зелен покрив, а тоалетната прилича на каменна гъбка.

В нито един от обектите няма входна такса.

Може да похапнете и в ресторант, който е изграден в същия каменен стил и се намира на главния път. Такава е и бензиностанцията до него.

На около минута с кола от него в посока София ще видите и голям паркинг, който е и началото на екопътека „Искър-Златна Панега“

Това е задължителна спирка, ако сте в този район.  Ще ви отнеме около час и половина, а в същото време маршрутът е предимно равен, така че няма да ви коства и много усилия.

Имате избор и как да стигнете – по пътеката за младите и смелите или по тази за бабите и внуците. В единия случай пътеката е малко по-стръмна и има изградени стълби и мостчета, а в другия е полегата пътечка.

Ще бъдете изправени и пред още един избор – дали да преминете през маршрута пеша, или с лодка или водно колело.  Общата дължина на пътеката е километър и половина, като първоначално е била предвидена да бъде 12 км и да стига чак до Карлуково. По-голямата част обаче не е поддържана и е трудно проходима. Ако изберете да изминете разстоянието с лодка, може да стигнете до Златния парк, а ако сте пеша, ще трябва да спрете доста по-рано. И в двата случая няма да сбъркате, а ако имате време, се насладете и на двата варианта.

Пътеката се вие около река Златна Панега, която е с невероятен синьо-зелен цвят. Междувременно се минава през мостчета и няколко пещери.

Най-атрактивните мостове са тези, захванати за скалата, точно над реката. Има два такива и те са в края на пътеката. По средата се намира пещера Темната дупка. Тя не е осветена и е малко страховита. Мястото наистина е приказно с тази тюркоазена река, сини водни кончета и пълзящ бръшлян, който “оцветява” всичко наоколо в зелено.