Концерт, посветен на един от най-великите ни гласове – Борис Христов, ще даде старт на фестивала „Дни на музиката в Балабановата къща” на 19 май от  18.30 ч. в Балабановата къща. В „Златни български гласове славят Борис Христов” ще участват Божидар Божкилов (бас), Виолета Радомирска (мецосопран), Михаил Михайлов (тенор), Стефани Кръстева (сопран), а на рояла е Боряна Ламбрева.

„Преди години, когато отбелязвахме 100-годишнината на Борис Христов на фестивала, си обещах, че това няма да е последното честване на този колос. Радвам се, че тази година в родния град на Борис Христов отново ще се преклоним пред таланта му”, каза организаторът на събитието Мила Павлова.  Тя представи участниците в събитието и после направи кратка презентация на предстоящите фестивални дни.

„ На 20 май с концерт с Брамсова програма ще чуем виртуозния цигулар Марио Хосен. Той ми сподели, че от 2007 г. не е имал подобна изява в родния си град. Следващото фестивално събитие е  концерт на  академичния смесен хор „Гаудеамус” с дирегент Весела Гелева – формация, която носи световно признание на Пловдив. Горда съм, че за девети пореден път ще спазим и традицията  на 1 юни по случай Международния ден на детето ще има интересно събитие – Римският стадион ще посрещне „Алиса в Страната на джаза”. Концертът на Сергей Редкин, планиран на 4 юни се мести на 30-и заради непредвидени обстоятелства. Именитият руски пианист  е сред финалистите в престижния конкурс „Кралица Елизабет” в Брюксел и затова изместваме концерта му в Пловдив”, каза още Павлова и допълни, че през юни ни очакват и още вълнуващи събития с участието на световни артисти.

След нея говориха участниците в откриващото събитие тази вечер.  Басът Божидар Божкилов, който пристигна от Милано, сподели, че за него Борис Христов е кумир и припомни, че великият ни оперен изпълнител е бил истински патриот.

„ Винаги е пазил обичта към България. Правил е всичко с мисълта за България. Щастлив съм, че бях избран да участвам в този концерт, защото намирам и много общи черти между мен и Борис Христов. И двамата сме юридическо образование, и той е бас, както и аз. Имал съм честта да специализирам в Академията „Борис Христов” в Рим”, каза още Божкилов, който в момента се обучава в музикалната академия към „Ла Скала”.  Към преклонението му пред наследството на великия бас се присъедини и сопраното Стефани Кръстева.

Колежката му Виолета Радомирска пък го допълни, че благодарение на Христов и другите големи световни звезди на оперното изкуство, тръгнали от България, днес много млади артисти успяват.

„Вървим по отъпкана пътека. Където и да отидем в световни театри, ни посрещат радушно, но и очакват много”, аргументира се тя.

Всички участници в откриващия концерт споделиха, че са много щастливи от факта, че културният живот постепенно се възобновява. Божидар Божкилов разкри, че това ще е първата му сценична изява от осем месеца насам, тъй като в Италия театрите останаха затворени.

„Ние бяхме привилегировани, защото не бяхме напълно лишени от възможност за среща с публиката. Вярвам, че съвсем скоро нещата ще бъдат още по-нормални”, каза  тенорът Михаил Михайлов. Той обясни, че в началото на голямото затваряне е подкрепял и дори му е било интересно да участва в онлайн събития – снимал клипове със свои изпълнения. После спрял, защото решил, че в този труден период е по-добре артистите да се обърнат към себе си.

„Няма какво да коментираме- тези онлайн концерти бяха ерзац на истинско събитие, просто едно средство за оцеляване. Истинското оперно изкуство е в непосредствения контакт на артиста с публиката. Операта е вибрация, която меломаните могат да преживеят само на живо”, каза и Виолета Радомирска.

Мила Павлова пък допълни, че времето на изолация ѝ е дало важен урок да не се отказва от нещата, които обича.

„Много от музикантите бяха стигнали до абсурдната ситуация да си мислят с каква професия да се захванат. И аз минах през различни трудни моменти, но си дадох сметка, че не мога да се откажа от отрочето си – фестивала „Дни на музиката в Балабановата къща”. Затова съм много благодарна на Община Пловдив за подкрепата. От отдел „Култура, археология и културно наследство”  бяха изключително гъвкави и ни помагаха във всяка ситуация. Правят го и сега”, каза Мила Павлова.Златни