Кампанийно ли се разпорежда Община Пловдив с ценните си имоти, които понякога трябва да „устиска”, въпреки напора на инвеститорите? Градът е един от най-гъстонаселените в цялата страна, а „парчетата” зеленина между старите соц блокове и новите жилищни мастодонти стават все по-малко.

В репертоара на всички кметове, съветници,  и кандидати за нещо, неизменно стои клишето – „Трябва отговорно да пазим терените, които могат да бъдат отправна точка за нови паркове”. За съжаление, клишето е клише, когато е вярно. В случая говорим за заучена фраза, която може да се отнесе към цитата на евродепутата Николай Бареков „Не ме гледайте какво правя, а слушай какво ти говоря”.

За близо 30 години Пловдив загуби десетки декари зеленина, на които, ако не е изникнал до този момент мастодонт, то предстои да се случи. Такъв е случаят и с парка в Кършияка, и този на пловдивския Дисниленд, както и редица по-малки парцели, които само възрастните хора помнят, че са били зелени преди години.

И ако сега градските власти сочат с пръст  предишните управления за определени продадени, или изгубени терени, то неминуемо и следващите, които дойдат, ще правят същото.

Може би такъв щеше да е случаят с 21 дка край Братската могила. Единият от двата терена е прекрасна зелена поляна, на която гостуват циркове  и лунапаркове. Имотът е на границата на район „Западен” с „Централен” и останал единственият  зелен анклав, който е заобиколен от огромни жилищни сгради – стари и нови.

По всеки един градустройствен план този оазис трябваше да е парк, но не и в Пловдив. Сложен някога в ОУП като жилищно застрояване, градските власти стъпиха на това решение, за да напълнят общинската хазна .

Точно една година им трябваше, за да подготвят продажбата– смяна на статут, делене на терени и мотиви, че градът трябва да се развива. Дори бе насрочен и търг, а публична тайна бе, че двете най-големи фирми, които строят в района имат апетити към него. За да се блокира и общественото недоволство се заложи 20-те милиона лева от продажбата да отидат за така бленувания „Модър-Царевец”. Истината обаче бе, че този имот бе искан от инвеститорите, а на Общината й трябваха пари. И докато съдбата на зелените площи бе предопределена, изведнъж настъпи обрат.

Общинарите ще гласуват предложение, с което да изкарат от тезгяха поляната в район „Западен”.  Заговори се за огромен парк, който е предопределен да бъде тук.

Как обаче се стигна дотук и защо чак сега?

Повече от ясно е, че решението е политическо и то заради разрив между основните кандидат-купувачи на терена и градската управа. Престрелките между двете страни не спират от месеци, а по всичко личи, че с всеки приближаващ ден до изборите те ще стават още по-ожесточени.

Запазването на огромния зелен парцел край Братската могила е нещо повече от положително, но не може да се каже същото за начина, по който е постигнат крайният резултат. Защото този парцел стана жертва на политическата конюнктура, а това показва, че Община Пловдив управлява кампанийно и стихийно ценните си имоти.  С други думи,  това е предупреждение към инвеститорите - ако не слушате , няма да получите имоти. Самите те пък се превръщат в оръжие за водене на кампании, а не места, важни за развитието и пълноценния начин на живот на пловдивчани.  

Природата обаче не търпи вакуум, което води и до заключението, че „спасяването” на този имот, ще е за сметка на друг. А дали ще бъде създаден казус със следващ Дисниленд или парк, собственост на бизнесмен" от село Мулдава? - въпросът е по-скоро реторичен.