„Всъщност целият Пловдив е бил Тютюнев град. Повече от век градът се е издържал главно чрез парите от тютюна. С тях са построени и на-красивите и богатите къщи под тепетата“, казва журналистката Пенка Калинкова. В сряда вечерта тя представи своето увлекателно изследване за отминалата слава на индустрията – „Истории от Тютюневия град“, в салона на читалище „Шалом Алейхем“ в Пловдив.

Преди време Калинкова направи специален филм за Тютюневия град, който премина с голям успех и бе излъчен десетина пъти по националната телевизия. Книгата пък ще запознае любознателния читател с историите и вълнуващите съдби на фабрикантите, положили темелите на тютюневия бранш в града, като се почне от Магърдич Томасян, който през 1872 г.  открива в бакалницата си в Капана отделение за рязане на тютюн и по-късно става един от най-големите производители на цигари.

Майсторски са разказани историите на възходи и фалити, на любови и щедри жестове, на градски мълви и литературни легенди обхващат династиите от пловдивски индустриалци -  Тютюнджян, Вакаро, Кудооглу, Турдоглу, Куцооглу,  Чапрашикови, Обрейкови, Палавееви, Каишеви и др.

Димитър Петков нарече унищожаването на тютюневите складове през 2016 г. "лош сън наяве"  

„През 1960-те години работих за кратко в тютюневите складове като истифчия. Там срещнах прекрасни хора. Тютюноработниците приличат синдикат - обичат да си помагат и създават връзки помежду си. Върху тази канава е изграден и градът, чиито е профил е запазен и до днес, включително и в архитектурата“, отбеляза дългогодишният журналист Димитър Петков, съпруг на Пенка Калинкова. Той допълни, че едно от достойнствата на книгата е, че авторката се е срещнала с редица технолози, тютюноработници и администратори в тютюневата индустрия на Пловдив.

Сериозно място в „Истории от тютюневия град“  е отделено и на достолепната архитектура на тютюневите складове, за чието опазване пловдивската общественост се бори със зъби и нокти срещу вълчия апетит на новите собственици. Масивните и извисяващи се над тогавашен Пловдив четири и пететажни сгради са дело на големи български архитекти като Димитър Попов, Васил Тарпанов и Камен Петков.

Миналата година се оказа фатална за пет от уникалните постройки. През пролетта  почти бе съборен складът на ул. „Одрин“ 8, а през лятото изгоряха други четири сгради. Сред тях са и двата импозантни склада, които известният търговец и благодетел Кудооглу е дарил на българския народ.

Върху останките на единият още стои изваяната глава на Хермес – бога на търговията и пътешествията. „Разполагам с устни свидетелства, че главата на древногръцкия бог е направена от скулптора Иван Лазаров, който е автор и на паметника на Левски в подножието на Бунарджика“ допълни Пенка Калинкова.

Главата на Хермес върху един от изгорелите складове на Кудооглу 

„Пенка е направила нещо, което няма нужда от никаква реклама или разяснение. Докато четях книгата, се замислих - всъщност Пловдив колкото примамливо ясен, красив и сияен да е на пръв поглед, в него живеят много различни нива. Тук има толкова много история, че човек може да се стъписа и усещането, че е брънка от една верига на живота се засилва страхотно“, подчерта известният писател Недялко Славов.  

„Не е необходимо да правим круизи по света - ние не можем да опознаем историята на Пловдив и за десет живота“, допълни той. По думите му Пенка Калинкова е „опасна личност от ломоносовски тип“ - знае всичко за Пловдивския театър, сега отиде в Стария град и обедини фондацията „Пловдив 2019“, измисли концепцията за европейската столица на културата – „Заедно“ и даде идеята Тютюневият град да се превърне в арт-квартал.

„Няма начин да живееш в този град и да не чувстваш отговорност пред историята и пред бъдните поколения. Трябва да бъдеш достоен за нея“, каза Калинкова.  

„Хората, които обичаме Пловдив, и знаем нещо за неговата история, разказваме всеки от своята камбанария това, което сме видели, запомнили и е важно за нас“, допълни тя.

„От години се борим да спасим Тютюневия град. Да докажем на нашите управници, че сградите са неповторима и уникална част от нашето архитектурно наследство, която създава специфичния облик на града“, подчерта арх. Мария Стоянова. Според нея остава надеждата, че с говорене и писане хората във властта могат да бъдат принудени да вземат мерки за спасяването на складовете.

 Пистелят Недялко Славов определи Пенка Калинкова като "опасна личност от ломоносовски тип"