Пловдивската публика ще се наслади на един интересен спектакъл - дело на големия български режисьор Явор Гърдев. Спектакълът "Елхата у Иванови - углавно действо", гостува под тепетата на 28 декември от 18 часа в СКЛАД в Тютюневия град. Главни действащи лица са  Теодора Симова, Ованес Торосян, Милена Ерменкова, Ивайло Драгиев, Християна Пенева, Боряна Пенева, Милко Йовчев, Благой Бойчев, Катерина Стоянова, Тихомира Темелкова, Василка Бумбарова и Борис Зафиров.

„Елхата у Иванови“ е углавно действо, създадено от съвместната работа на театър "Реплика" и Явор Гърдев. Тази творческа акция използва за своя основа едноименния драматургичен опус на А. Введенски — кратък протоабсурдистки текст, писан в края на 30-те години на XX век, който заживява в съвременен контекст в пространството на галерия „Структура“ в София.

Събитието не е подходящо за лица под 14 години, местата са ограничени. Не се допускат правостоящи. 

Руският поет и драматург Алекса́ндър Ива́нович Введе́нски (1904-1941) - един от най-ярките представители на поетическия авангард, член на Обединението за реално изкуство ОБЭРИУ, е известен на масовия читател като детски писател. Огромна част от неговите произведения за възрастни са публикувани посмъртно.

През 20-те години на миналия век съдбата го свързва с Даниил Хармс, с когото през 1925 година създават „Ордена на умниците”, след това кръга „Чинари”, а по-късно и авангардната литературно-театрална група ОБЭРИУ. Обериутите са проповядвали абсурдизма и примитивизма, като са смятали, че интересни са само безсмислените явления. Те поставят под съмнение адекватността на разума и дискредитират еснафското съзнание. Дистанцирайки се от футуристите и техните утопии за светлото бъдеще, Введенски вярва в законите на времето и смята, че времето се разкрива единствено чрез смъртта.

Последните леви авангардисти на предвоенния Ленинград, ОБЭРИУтите са съществували за кратко. Комсомолската аудитория е била скандализирана от „неразбираемите“ и „аполитични“ поети. В края на 1931 година Введенски е арестуван след донос, че е произнесъл тост в памет на Николай ІІ, след което е изпращан на заточение в различни градове.

Лишен от възможността да бъде издаван в продължение на много години, той пише главно детски стихове. През 1941 отново е арестуван по обвинение в контрареволюционна агитация. Умира от плеврит във влака по време на принудителната депортация.
Неговият драматургичен опус „Елхата у Иванови” е написан през 1938 г и е преведен от забележителния български поет Георги Рупчев.