Виргиния Захариева - писател, психотерапевт и мултидисциплинарен съвременен артист, гостува от 25 ноември от 17 ч. в пловдивската галерия "Лабиринт" с изложба калиграфии "О-земяване". Тя пише, улавя звуци, рисува и изследва психиката, тялото и душата на човека. Преподава „Психология на творческия процес“ и „Писането като терапия“ в Института по терапия и експресивни изкуства София. В своята работа тя обединява познанията на западната психотерапия, източната философия и дзен практики. Води семинари по „Калиграфия и Кой е вътре?“.

Не на последно място Виргиния Захариева е човек със силна гражданска позиция, ерудиция и житейски опит, който я прави безценен събеседник. Има повече от 30 години опит във всички жанрове на журналистиката. Основател е българския клон на Radio France International в София 1995. В края на 90-те години създава и ръководи списание “P.S.” – Първото джендър списание в България. Във своите артистични и граждански жестове през годините, Виргиния Захариева работи, за открояването на женския глас в обществото. Родена е, живее и работи в София.

“О-земяване” е първата изложба на Виргиния Захариева в Пловдив. Тя ще предстви над 30 рисунки с туш, изпълнени в традицията на японската калиграфска техника, която изисква максимална съсредоточеност и спонтанност. Ето какво споделя авторката за своята среща с калиграфията:

“Калиграфията открих през 2005 - та година след 7 дневна практика в мълчание. В следващите дни моята учителка Ганга Кординг ми подаде четка, туш и оризова хартия. Така започна пътешествието в калиграфията. От 17 години вече това е моя начин за О-земяване. Опитвам се да съвпадам с това, което е вътре и извън мен, а понякога просто нещо движи ръката ми. Тази техника ми дава свободата да бъда временна, незавършена и несъвършена. Тя е подчинена на дзен принципите в изкуството – простота, спонтанност, мистика и игра. В калиграфията празното е женско, пълното е мъжко и постигането на баланс зависи от умението да спреш на време, възпитава чувство за мярка. Черното и бялото учат на дисциплина и аскетизъм, но и възмездяват с изобилие от нюанси. В калиграфията си позволявам да съм уязвима и брутална, без да наранявам някого. Гледаш, докато станеш самия обект, примерно зелен фасул и рисуваш усещането си за него. Много похабена хартия запечатва този път.За мен четката е същество. Водата е кръв. А хартията има душа, нежна душа…Обичам готовността й да откликва. Разсея ли се - не прощава. В калиграфията нищо не може да бъде дорисувано”, казва Захариева.