"Винаги е любопитно, а може би и съществено как се осъществява изложба за двама. Има формална причина, но основното е съмишленост в избора, което би трябвало да се придаде и на публиката. Те са едно поколение, едновременно и значимо присъстват в значим период на изкуството ни. Имат близки отношения с същността, посланията и начина на боравяне с художествения език, художествената форма независимо от различните изразни средства", каза изкуствоведът Красимир Линков на откриването на изложбата живопис и скулптура на Васил Стоев и Вежди Рашидов в пловдивската галерия "Готи".

Директорът на Градската художествена галерия под тепетата подчерта, че двамата артисти отправят ясно послание в експозицията "Форми на паметта".

"Паметта е един вид настояще, защото се осмисля тук и сега. Всичко останало и всяко останало разбиране е история, а ние не живеем в нея. Разбирам в случая извървяния път, срещите с хора, пътешествията с моделите, възторзите и разочарованията и всичко, което оставя по една малка бръчка и един бял косъм в косата и брадата на артиста. Вежди Рашидов, възхищаваме се на изкуството на артист от световна величина. Срещаме се с чувствителна гражданска съвест, допуснати сме до неговите съмнения и страсти. На първо място, разбира се, рисуването и правенето на скулптура е духовно изживяване за Рашидов и положително нещото, в което той се оставя безрезервно. Когато работи той прави дисекция, духовна и пластична, за да направи видими невидимите връзки на личността с другите. Раздробява и размества формата, раздвижва повърхностите, разменя пропорциите, акцентира върху ракурсите, нарушава баланса и създава неповторима иконография. Магията на този процес властва във всяко едно пространство, в което попадат работите му. Освен всичко друго, Вежди ни учи как да гледаме, какво е значимо и какво сме длъжни да запазим във времето, как да бъдем забележими и да отречем анонимността, да поемем отговорност, да изпитаме катарзис, наблюдавайки себе си, едновременно присъствайки на сцената и присъствайки в залата", каза Вежди Рашидов Линков.

За творчеството на Васил Стоев той отбеляза, че живописта му се развива от фигуралното към абстрактното и към духовното.

"Коя е по-въздействаоа - спокойните естетски плоскости или богатите колоритни избрици? Мисля, че балансът между тях определя специфичния език на художника. Интелектуална, силно обърната към един чувствителен вътрешен мир, от който облика хармония, колоритен блясък, оптимизъм и стремеж към в съвършенство на неговата живопис. Художественият факт е продукт на лично преживяване на споделена възхита от съвършенната част на света. Приказно метафоричните сюжети, изградени с богато въображение, постепенно се стопяват в богатата колористична гама, изградена с чувствен жест, сред изящно изваяни в единна тоналност живописни фонове. Придвижавайки разнопосочни артистични умения, Васил Стоев непрекъснато осъвършенства технологията и живописната си техника и я превърна в език на естетски вношения, способни да влияят на разума на високо ниво", каза Красимир Линков.

Вежди Рашидов благодари на Линков за добрите думи и анализа на творчеството му и призна, че като е станал министър на културата му се е обадил и е бил първият човек, на който е предложил да стане директор на Националната галерия.

"Помисли да дни и ми отказа. Днес имате прекрасна галерия в Пловдив, да сте живи и здрави. Състуденти сме, колеги, приятели, винаги съм имал симпатии - човешки,приятелски. Той е изключително умно момче, сдържено, организирано, мъдро. Аз харесвам такива хора. Лошото е, че харесвам и другите, по-различните като Васил Стоев. Хаос, свят, живот, мъка от него, всичко свежо. Един човек, роден артист, няма проблем с цвета, той живее с цвета, това е с душата му вътре. Той е вулкан от бои, цветове, уникален. Определено го харесвам. Но не само аз! Харесват го много ценители, артисти. Василе, да си жив и здрав", каза Вежди Рашидов и благодари на домакините си в галерия "Готи" като я сравни с парижка - кокетна, хубава, приятна.

После призна, че Пловдив си му е и радост, и болка и призна, че има ранни диви младини, които го свързват с града, където отслужва военната си служба. Припомни си и за вечерите с Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Йоан Левиев, Георги Бояджиев, Николай Кучков.

"Един град има за какво да го обичаш. Като станах министър, първият град, за който се замислих, беше Пловдив. Направихме двете базилики.) Тетърът, който изгоря също го възстановихме. Направихме хубав театър, да се живи и здрави. Ето такива хора сме - пълни с нежност и проклятие. Но Пловдив не ми е безразличен, красив град, много голям, с много археология. Благодаря, че ме поканихте да направим съвместна изложба с моя приятел Васил Стоев", каза още Рашидов.

Колегата му и приятел Васил Стоев благодари на всички гости, дошли на изложбата, и най-вече на собствениците на галерията, инициирали идеята за съвместна изява с Вежди Рашидов.

"Благодаря на Краси Линков. Приятели сме от много години, познаваме се прекрасно, почти по едно и също време дойдохме в Пловдив", каза още той и си пожела да има още такива срещи и да се говори само за изкуство.