от Парашкева Иванова

"Чувствам се изключително неудобно, след този спектакъл да връчвам награда. Но колкото и да е нелепо , ще връча тази награда с огромно удоволствие, защото това, което гледах има огромна културологична стойност. Толкова напред не само в танца, но и в самото изкуство. Това са стандартни думи, но за мен наистина е огромна чест".С тези думи министърът на културата Боил Банов връчи почетен знак "Златния век" за принос в развитието на световните културни процеси на  "великия укротител" Димитрис Папайоану.  

В петък и събота минаха два от трите спектакъла, който световноизвестният хореограф постави в Пловдив. Той е тук в рамките на фестивала One Dance Week по покана на организатора Асен Асенов. 

 "Благодаря ви страшно много. Очаквам само любовта на публиката, а не награди", отговори Папайоану веднага след първото представление и благодари на министър Банов и Асен Асенов.  

Спектакълът бе събитие за театралната общност. В публиката бяха актьорът и бивш министър Владо Пенев, актрисите Снежина  Петрова, Теодора Духовникова , директорът на Драматичния  театър Кръстю Кръстев, драматургът Александър Секулов и много техни колеги. 

"Великият укротител" е едно от най- очакваните събития за сезона, като билетите за трите спектакъла свършиха още преди два месеца. Макар че за първи път на българска сцена се случва събитие от такъв мащаб, публиката се оказа изключително подготвена за него. Безмълвни, над 500 души, се възхищаваха на живите метафори на гениалния хореограф. 

Ето част от мненията, споделени от хората на изкуството, присъствали на „Великият укротител“: 

Пенка Калинкова, театровед: Той репликира познатото, променя го и създава нови живи картини 

Сега след като гледах "Великият укротител" на Димитрис Папайоану мога да кажа, че той - авторът на спектакъла, преди всичко е художник, визуален художник, сценограф, отличен познавач на историята на изкуството, режисьор, някои го считат и за хореограф. Впрочем, както се разбра от краткия ни разговор, той не се мисли за хореограф. Търсейки смисъла на човешкото съществуване, пускайки таймера на времето, той показва понякога доста буквално "горницата" и "долницата" на живота - в спектакъла има наистина едно своеобразно обговаряне, влияние от мита за Персефона. Сложен и много интересен сценографски проект. 

В отношението му към природата и космоса, към човешкото тяло има нещо специално, бих казала поетично. Използвайки познати, станали азбучни, образи и картини - от Ренесанса (Мантеня, Ботичели, Леонардо) през Рембранд - "Урок по анатомия", до Шагал, Магрит, той репликира познатото, променя го и създава нови живи картини. На места е изненадващ - как ви се струват една след друга силно пародирани "Тайната вечеря" и "Урок по анатомия на д-р Тулп", на други - не толкова. Единодушни обаче бяхме мнозина за изключително изненадващата сцена със стрелите, от които израства житна нива и т.н. 

Понякога върху разпънатата в цялата си ширина и дълбочина сцена се извършват едновременно няколко независими едно от друго действия и е трудно да ги следиш, друг път сцената е празна и единственият в момента върху нея артист дълго се самовглъбява за следващия акт. Там, където използва музика ("На хубавия син Дунав" от Йохан Щраус), се получава допълнителен емоционален обем.

Димитрис Папайоану е съвременен сюрреалист ...Артист в широкия смисъл на понятието. А може би не бива да го определяме - просто Димитрис Папайоану - един търсещ и вдъхновен творец, разпънат между големия и малкия космос. 

За актьорите в този пърформанс ще кажа, че никак не им е лесно с потъванията и измъкванията от материалната среда и специално направените укрития/пропадала на сценичния наклон. Но те са много дисциплинирани и истински акробати, жонгльори, еквилибристи, спортисти. 

Румен Нечев, художник: Удивителен спектакъл 

Много харесах „Великият укротител“ - „театрални“ форми, които са доста далеч от българската сценична практика, заради което няма да има „осанна„. Кръгът на харесващите ще се сведе до познаващите анатомията на доктор Тулп. Папайоану е художник, рисуващ с човешки тела (обсесия му е мъжкото тяло), което е много антично-гръцко. Удивителен спектакъл! 

Теодор Ушев, художник: Папайоану е магьосник 

Когато физиката на елементарните частици става физика на чувствата и смисъла. Димитрис Папайоану е магьосник, в преносен и буквален смисъл. 

Стайко Мурджев, режисьор: Най-голямото културно събитие за годината ще се случи тази вечер в Пловдив 

Най-после, след толкова години вече българските аратаджии няма да питат с подозрителни вежди “кой е тоя с мустаците?”,  а изведнъж ще се окажат негови дългогодишни ревностни фенове! Но по-добре късно, отколкото никога! 

Най-голямото културно събитие за годината ще се случи тази вечер в Пловдив.  И още няколко вечери!  Най-после... едно от най-големите вдъхновения за мен, а и за много други. 

Здравка Андреева, музикант: Провокация, танц, талант, запомня се 

Винаги, когато усещам онова изкуство, което за мен е високо, високо, се чувствам щастлива. Този спектакъл беше наистина провокация, танц, талант, запомнящ се. Когато си купих билета, не знаех кой е Димитрис Папайоану, но винаги съм си мечтала и съм искала да гледам точно такъв балет. Сбъдна се! А той стана първият хореограф, създал спектакъл за трупата на легендарната Пина Бауш във Вутерпал. 

Игор Марковски, галерист и актьор: „Великият укротител“ бе велико разочарование 

Великият укротител” на реж. Димитрис Папайоану в Дом на културата (Пловдив) се оказа велико разочарование, което - типично по снобски, беше обсипано със стрелите на властта - те пък опиянени от егото на брадясалите културтрегери. 

Теодора Духновникова, актриса: Не спирам да мисля за “Великият укротител" 

И след като свърши спектакълът и обратно по пътя към София и през цялата нощ и още щом се събудих ....не спирам да мисля за “Великият укротител” на Папайоану в Пловдив. Толкова чисто, толкова лишено от всякаква суета и обяснителност представление. И едно деликатно и плътно наситено пространство между артисти и зрители, някакъв съвсем отделен, трети компонент изградиха между нас, едно поле, в което се случи....всичко. И през цялото време имах чувството, че знам, че познавам това всичко, което видях на сцената. Че го знам някак още преди да съм се родила. Някаква легенда, инструкция за случване, която и бебетата и старците познават еднакво добре. Защото е извън тях. Те просто я следват отново. И отново. И отново..... С някакво изумително достойнство! Толкова бих искала такива представления да гостуват по-често у нас! Толкова важно и хубаво е!