„А нея я болеше винаги за другия, не заради самата нея. Да, такава жертвоготовност предвещаваше точно такъв край, но си затваряхме очи пред чудото на добрината ѝ. И да не забравим, че отдадеността си на другите Малина винаги подклаждаше със самоирония, вземаше себеотрицателния си хуманизъм на подбив. Тогава тя беше единственият творец и единственият човек, който поемаше всички рискове. По-късно действителността се промени: солидарността се превърна в лайфстайл, ценностите, които защитаваше Малина, се комерсиализираха – и станаха значки, както пишеше тя. Просто настъпи времето, когато Малина стана невъзможна", пише за нея Марин Бодаков.

 

„Малина опази Иван, но себе си не опази. Беше и добра съпруга, и грижовна майка на „трите сестрички“, и неуморна домакиня, чиято кухня беше може би най-важният денонощен литературен салон през 80-те години. Но това не ѝ попречи да се превърне в една от най-физиономичните поетеси, претворила именно фамилиарно-битовото във висока поезия. До това заключение стигнах още навремето, когато рецензирах втората ѝ книга, озаглавена „Ежелюбов“, казва Светлозар Игов.

 

Събитието е част от културната програма на Пловдив чете 2022/есен.