Пловдивската история, улиците на древния град, емблематичните сгради и личности оживяват в новото допълнено издание на „Познатият непознат Пловдив“ на Пенка Калинкова. Книгата ще бъде представена на 29 ноември от 18 часа в Културен център „Тракарт“, а там за пореден път ще си припомним какви изключителни личности са белязали с таланта и творчеството си града под тепетата. 

Вдъхновен изследовател на Пловдив Калинкова разказва и открива още интересни и непопулярни факти.  Какъв е ритъмът на Джумаята, какви истории крие бившата „Търговска", къде са пирамидите на Пловдив, коя е тайната на Захарий Зограф, кои са пловдивските истории на Славейков, Крикор Азарян, кой е летописецът Христо Пеев, защо архитектите Йосиф Шнитер и Камен Петков са символ на европейското под тепетата, кои са всъщност истинските прототипи на Димитър Димов в романа „Тютюн“, кой е поетът на мансардите Върбенов и кои са първите жени архитекти в Пловдив – това са само част от любопитните и магически разкази, които читателите ще открият в новото издание на „Познатият непознат Пловдив“.

Книгата е безценен извор на информация за онези, които обичат града си и искат да го опознаят, да открият знаците, оставени от големите личности, оцелели и до днес, да се насладят на красиви истории, открити и събрани от разказите на хора и от документи.

Ето една такава история от книгата „Познатият непознат Пловдив“, която Пенка Калинкова предостави на читателите на Plovdiv Time. Останалите можете да прочетете в книгата и да чуете по време на срещата на 29 ноември.

Чешки музиканти и фотограф се интегрират в живота на Пловдив 

Кой е Антон Тайнер? Една улица в район Централен на Пловдив носи името му. И до днес възрастни пловдивчани си спомнят своя учител по цигулка и диригент на църковния хор в католическата катедрала „Свети Лудвиг“. Антон Тайнер е роден в село Богданец до Пардубице през 1866 г. Завършва Пражката консерватория, свири във филхар- моничните оркестри в Лайпциг и Хамбург, дирижира Императорския оркестър в Санкт Петербург, преподава в консерваторията в Грац, след това е капелмайстор във Военното училище в София. Блестяща творческа биография. 

                                                                                         Антон Тайнер

Защо този реализирал се и утвърден музикант и диригент избира Пловдив може само да се гадае. Но през 1899 година той идва в Пловдив и остава до края на живота си през 1946 година. Назначен е като учител по музика в Мъжката гимназия „Александър І“, преподава и в Девическата. По-късно е учител в първото частно музикално училище „Родна песен“ /1921-1924/. 

Заедно с музиканта и композитора Ангел Букорещлиев и със стенографа Антон Безеншек са основатели на съществуващото и до днес Пловдивско певческо дружество, от 1902 до 1912 г. той ръководи оркестъра на дружеството. През 1920 г. дирижира операта „Тахирбеговица“ от Д. Хаджигеоргиев, представена няколко пъти от първата пловдивска частна „Художествена опера“ на Александър Краев. Освен че е сред основателите на Дома на изкуствата и печата, той сътрудничи в изданието на дома, вестник „Южно небе“. Бил е прекрасен цигулар, контрабасист и органист. 

Във всеки случай повече от 40 години Антон Тайнер води всички тържествени служби и концерти в католическата катедрала „Свети Лудвиг“. Особено на Великден и по Коледа тя била претъпкана от хора, дошли да чуят класическите религиозни песни и пиеси, изпълнявани от Тайнер на многогласния орган. Някои го оприличавали на Ференц Лист – с високото си кокалесто тяло, с лицето, с начина на вчесване на дългата си коса, лулата, която никога не излизала от устата му, освен когато спял или дирижирал. Живял на улица „Крали Марко“ 5 (там сега се простира сградата на хотел „Тримонциум). Ако наистина някой се е интегрирал в живота на Пловдив напълно и без остатък, освен арх. Йосиф Шнитер, това е и Антон Тайнер. Участва във всички важни културни събития и инициативи, поддържа приятелство с повечето от пловдивските интелектуалци. 

                                                                                Ангел Букурещлиев

Един от най-близките му хора в Пловдив е не някой друг, а неговият колега и почти връстник Ангел Букорещлиев /1870-1950/, който освен всичко друго е завършил Органовата школа в Прага. Там учи пиано, хармония, контрапункт, композиция и теоретични дисциплини. Установява се в Пловдив пет години преди Тайнер. Били са колеги, пре- подаватели по музика в гимназия „Александър І“, съоснователи са на Пловдивското певческо дружество. В Пловдив се знаело – най-добрият преподавател по пиано е Ангел Букорещлиев, най-добрият по цигулка – Антон Тайнер. При тях пращали децата си заможните пловдивчани. Заедно са и в основаването на Дома на изкуствата и печата. Ангел Букорещлиев се утвърждава като един от пионерите на българската професионална музика. Той разработва музикалния фолклор, композира хорови творби – песни и китки. 

Третият в компанията е Спас Софиялиев /1866-1933/, който е завършил Женевската консерватория. Още като студент взема участие в създаването на Пловдивското певческо дружество. После в продължение на 30 години е капелмайстор. Той е диригент-основател и на любителски салонен (симфоничен) оркестър, в който участват бъдещите професори Панка Пелишек, която е чехкиня, родена в София, и Иван Цибулка, чех, един от основателите на Българската държавна консерватория и пръв директор на Софийската опера. И Спас Софиялиев е сред основателите на Дома на изкуствата и печата в Пловдив. Негова внучка е пламенната Стефка Благоева – ръководителка и диригентка на Хора на пловдивските момчета. 

Учител по цигулка във Френския колеж „Свети Августин“ е бил завършилият Пражката консерватория Йосиф/Йозеф Цалдр /1872-1924/, роден в Неханице. Бил е хоноруван преподавател и в Мъжката гимназия „Александър І“, известен и като техник на музикални инструменти. Глава на голямо семейство, както се вижда на снимка в Държавния архив в Пловдив. Съпругата му е словачка – Вероника Малинак от Кошице. Имат 8 деца – 5 момичета и 3 момчета. Техен потомък/правнук е литературният критик – доц. Владимир Янев. Внук им е журналистът Владимир Захариев, бивш гл. редактор на вестник „Работническо дело“.

Една от внучките носи името на баба си Вероника и до ден днешен работи като банкова служителка в Пловдив. Йозеф Цалдр почива в деня, определен за честване на 25-годишната му преподавателска дейност в мъжкия католически колеж. Известно е още, че е композирал пиеси за цигулка и оркестър. Любопитното е, че има и творби върху български народни мотиви, знаят се „Ехо от Балканите“ и „Българска китка“. 

Вацлав Велебни

Част от хората и събитията от онова много интересно време в първата половина на ХХ век в Пловдив са запечатани за поколенията от чешкия фотограф Вацлав Велебни. Той е наследил първия фотограф на Пловдив Димитър Кавра, който ни е оставил знаменитата панорама на

Пловдив от 70-те години на ХІХ век и е един от фотографите, заснели Първото пловдивско изложение, прототип на днешния Международен пловдивски панаир. Когато Кавра се изселил в Гърция, ателието му, намиращо се недалече от сегашната сграда на Пловдивската община, било закупено от преселилия се от София чех Вацлав Велебни. Не след дълго работата му се разраснала и той си направил къща срещу мястото, където е сега Община Пловдив. Улицата вече не съществува, сега там е площад „Стефан Стамболов“. Но снимки на Вацлав Велебни са запазени в семейни албуми и във фондовете на Държавния архив в Пловдив. До смъртта му през 1931 г. фотоателието му е сред забележителностите на града.