Онлайн премиера на „Еднаистория” от Джани Пачиноти (Джипи) ще има на 23 декември от 19 часа на страницата на издателство „Жанет 45” във Фейсбук. В представянето на книгата ще участват Нева Мичева (преводач), Кирил Златков (художник), Цветан Цветанов (радиоводещ) и Манол Пейков (издател).

През 2014 г. "еднаистория" става първата рисувана книга, попаднала сред дузината финалисти за най-старата и престижна италианска награда за литература "Стрега". 

Познат на български от постапокалиптичната антиутопия "Земя на синовете" (2016), тук Джипи показва съвсем различен стил, като съчетава фина лиричност с непрощаващ реализъм, мечтателни акварели с нервни мастилени наброски. 

Комиксът на Джипи (Джани Пачиноти, 1963) "еднаистория" е общото кратно на цял рой истории. Тази на известния писател, който преживява душевен срив в апогея на своята кариера; тази на семейството му, което центробежно се отдалечава от неговото нехайство; тази на редника през Първата световна война, който е обещал да се върне на всяка цена; тази на изобретателя, който се заема да направи оръжията по-бързи и ефикасни; тази, митичната, за човешкото лице като релеф, издълбан от сълзите. 

Джипи (Джани Пачиноти) е роден в Пиза на 12 декември 1963 г.; живее в Рим. Започва да публикува карикатури и илюстрации през 1994 г. в сатиричното списание „Куоре“. Излага творбите си в галерии, илюстрира статии и интервюта, прави корици на книги. Дебютира в комикса през 2003 г. с „Екстериор: нощ“. За няколко години талантът му на художник и разказвач се утвърждава и получава признанието не само на многобройните читатели и почитатели, но и на международните журита, които му отреждат отличия като „Госини“ или наградата „Златна котка“ на фестивала в Ангулем – най-престижната награда в света на комиксите.

"Големите писатели са способни по най-простичък начин да изобразят изключително сложни мисловни и емоционални процеси. Освен че е забележителен художник, Джипи е и голям писател", пише Culturamas.

"Страниците са организирани в кратки повествователни схватки, от които постепенно изниква визуална мозайка, мислена, за да плени и най-скептичния. Сложността на емоциите, приятелството и страстта, както и паметта като двигател на конфликти, са едни от ключовите съставки, които тази творба вещо събира, за да покаже спънките в общото ни живеене и крехкостта на емпатията", пише El Mundo.