Мачът между футболните отбори на Северна Македония и България вече е в миналото, но страстите не отшумяват, а спортът е пратен в шеста глуха за сметка на политическите брътвежи. Ясно е, че на стадиона се случиха недопустими неща – да се освирква химн, да се посяга на символ на държавата като националния ѝ флаг е скандално. Но да си го кажем честно – това се е случвало и на Националния стадион „Васил Левски”, както и на много други спортни арени, особено на Балканите.  Не се съмнявайте, че ще продължи да се случва, защото агитките не са пример за толерантност.

Публичното пространство прегря от крайни коментари за поведението на северномакедонските запалянковци. В общия рев се включиха и сериозни личности като историци, политици, общественици, не просто коментатори в социалните медии. Не че нямат повод – не е хубаво да ни освиркват химна. Причината пък е натрупваното с години напрежение във взаимоотношенията между двете държави.

Почти никой от хората, които коментираха с остри думи случилото се на стадиона, не сподели друга новина, дошла отново от Северна Македония. Новината за изключително успешното участие на Пловдивския драматичен театър на фестивала за антична драма „Стоби” във Велеш. Трупата представи един от най-мащабните си и вълнуващи спектакли – „Одисей”, а реакцията на публика и медии бе еднозначна. И се обобщава с думите на възторг и преклонение. Зрителите аплодираха българските актьори и екипа на спектакъла, изправени на крака, в продължение на 10 минути. Местните издания публикуваха ласкави отзиви и снимки.

В залата нямаше омраза, псувни, погазване на светини, а искрена емоция от едно преживяване, което може да донесе само изкуството. Имаше щастливи артисти и благодарна публика. И нито нотка политика!

Така че е добре да бъдем по-смирени и спокойни в коментарите си и да гледаме на футбола като спорт, а на изкуството – като лек за душата.

Едно е сигурно в тези няколко дни, събрали двете събития в Северна Македония, Пловдивският театър победи футбола. Другото е запалянковщина.