Докато някои целуват жаби с надеждата да ги превърнат в красиви принцове, Антон Урдажиев е избрал далеч по нестандартен начин, за да им вдъхне живот. Например поставяйки им за очи фарове от стара лада. Младият скулптор живее в едно от най- красивите места в България – Родопите и природата за него е извор на непрестанно вдъхновение.  Работи с метал, но с   таланта си успява да му вдъхне живот. Трудно можеш да откъснеш очи от сърдитото врабче,  което те кара да се чувстваш като Гъливер в страната на великаните. Очакваш скакалецът  всеки момент да изчезне с огромен скок, макар че тежи около 200 кг.

Антон Урдажиев е родом от Родопите, село Елховец. Завършва Гимназията за изящни изкуства „Цанко Лавренов” в Пловдив , а след това е приет в Художествената академия в София, специалност „Металопластика”.

„Металопластика” беше съвсем нова специалност в Академията и за мен това беше много голяма и важна крачка. Макар, че го осъзнах доста по-късно. Там се научих да работя с различни материали. Преподавателите бяха изключителни", казва художникът.

В началото той не познава метала. Не може да го приеме като начин на изразяване. С времето обаче се запознава с възможностите му и се сближава с него.  След като завършва Академията работи няколко години в София, а след това се връща в  родния Елховец. От 5 години там е ателието му, в което създава фантастичния си животински свят. Част от експонатите ще  бъдат изложени в продължение на месец във фоайето на „Тотал Спорт”.

 - Пластиките, които правите са изключително реалистични. В съвременното  концептуално изкуство това е рядко явление.  Нещата рядко са достъпни за по-широка публика. Това, че сте разбираем, не ви ли прави „аутсайдер” във вашите среди?

 - За мен е важно изкуството да има приложение. Опитвам се да намеря практическо приложение на нещата, които правя. Според мен изкуството е навсякъде. Изработката на един автомобил или един фитнес уред например, също е изкуство. Човекът, който го е направил е истински творец.  Гледам на изкуството в доста широки рамки. 

Свободата, която има  изкуството днес, ражда както добри ,така и лоши примери. Ако си талантлив – правиш добри неща. Сега липсват ограниченията на Ренесансовите школи, където художниците са рисували човешкото тяло и не се е допускало някой да рисува друго извън „канона”.  Днес пазарът на изкуството наистина е много сложен.

 - Творбите ви показват дълбока връзка с природата. Тя ли е вашето вдъхновение?

 - Търся идеи за работата си в природата. В света на животните. Разглеждам много снимки, изучавам пропорциите им. Чисто технически мисля дали би било възможно да го направя с изразните средства на метала. Освен това животните са много разбираеми за хората.  За разлика от други , аз не смятам, че трябва да се поставя знак за равенство между разбираемото изкуство и кича.  Фигурите, които изработвам са с големи обеми, но в същото време са стилни и изящни.  Истината е, че много творци търсят вдъхновение в природата, но го интерпретират по свой собствен начин. Сега имам поръчка за човешки фигури, което ще бъде предизвикателство, тъй като досега не съм правил такива.

 - Къде търсите материалите за вашите теми?

- В началото , докато бях студент, ходех по автоморги, събирах части от коли. Използвах скрап. Но там трябва да разчиташ повече на късмет. Но тогава реших , че трябва да работя с материал , който не ме ограничава. 

Сега работя с арматура N6 , като смятам , че тя е най- подходяща за моите неща. От време на време вкарвам нещо нестандартно, което ми е харесало, или виждам връзка между него и темата, по която работя. В последните си неща съм вкарал и полускъпоценни камъни, които използвам за очи, тъй като придават дълбочина на погледа.  Напоследък се опитвам да правя и по-малки обекти, тъй като монументалните се харесват от много хора , но не са достъпни за всеки.  Самият процес е много трудоемък. Изработката на една пластика ми отнема около месец и половина. Трудно мога да събера няколко обекта за изложба, защото се продават веднага.

- Как хората в Елховец, които се занимават с дърводобив и миньорска дейност, приемат вашето изкуство?

- Гледат на мен като на отегчен богаташ със странно хоби. Аз очевидно не съм такъв! Но  харесват пластиките . Дори овчарят, който живее в съседство, ми казва, че му харесват, защото са разбираеми.  Но като цяло гледат на мен като на „бяла врана”. Някои по-близки приятели даже ме съветват да се откажа и да се заема с нещо далеч по-лесно и печелившо.  Не че понякога и на мен не ми минава през ум, но знам, че ако го направя ще изневеря на себе си. Но пък времето ще покаже – ако хората нямат необходимост от такива неща – има и други пътища. 

 - С какво ви изкуши пространството на Тотал спорт?

 - Всъщност собственикът Валентин Драгнев се свърза с мен. Беше видял статия в местен вестник. Той е от нашия край и ме издири през социалните мрежи. Когато имах път към Пловдив, минах да видя пространството и много ми хареса. Аз не обичам да излагам в галерии. Там обстановката е някак си стерилна. А и публиката е доста селектирана. А аз искам изкуството ми да стигне до по-голям брой хора. В София например ще правя изложба във фоайето на фирма за внос на метали.