Елена Кантарева показа част от реставрираните мозайки

Силна година за разбулване на тайните от древната история на Пловдив отчетоха археолозите в европейската столица на културата. Сред най-ярките находки през 2016 г. са уникалните мозайки на Голямата епископска базилика и открития преди месец сензационен надпис с указание, че Античния театър е построен през 90 г. от н.е. от наследника на тракийска царска династия Тит Флавий Котис.

Зам.-кметът на Пловдив Амелия Гешева благодари за усилията и бързата реакция на специалистите от Археологическия музей, които са работили на 31 обекта. При приемането на отчета за проучването на базиликата комисията от Министерството на културата е отбелязала, че Пловдив се е превърнал археологическата столица на България.  Догодина бюджетът за проучване на старините ще бъде удвоен на 300 хиляди лв. 

Археологът Жени Танкова посочи най-интересните открития в голямата базилика на проучената площ от 500 кв. м. Водещата находка е уникалната мозайка от IV век с медалион на паун с разперена опашка, и наредени около него птици и два кантароса /антични съдове/. Паунът е стоял в предверието на храма. В североизточния са намерени части от стенописи. Едно от изображенията е на мъж с брада, за когото историците предполагат, че е свети Петър.

Разкрити са и части от презвитерия (пространството пред олтара), осеян мраморни блокове. Там впоследствие е бил разположен средновековен некропол с 55 гроба и 11 гробни ями. Голямата базилика е разрушена от земетресение през VII век. Изпадналата в криза Византийска империя не е успяла да възстанови храма. Базиликата е останала в руини и по-късно там са започнали да погребват знатните покойници.

Директорът на Археологическия музей Костадин Кисьов заяви, че започналите проучвания върху Небет тепе са два пъти по-сложни и скъпи от тези във базиликата.  Археолозите под ръководството на София Христова вече са разкрили лицевата част на западната крепостна стена. На дълбочина от 4 метра те се натъкнали на паднал покрив и изящно изрисувани кирпичени стени. Кисьов настоява крепостта на върха на хълма да се възстанови в своя автентичен вид. Ще бъдат извадени на показ всички стари пътеки от гранитни каменни плочи и 6 метра от зидовете.

През есента започнаха и разкопките в обещаващата могила Малтепе в село Маноле. Възвишението е с диаметър от 150 метра, 26 метра височина и съдържа 73 000 кубика пръст. Досега са намерени глинени съдове и римски монети от III век пр. н.е.. Археолозите предполагат, че в центъра на могилата се намира гроб или гробница.

Жени Танкова, Амелия Гешева и Костадин Кисьов отчетоха постиженията на пловдивските археолози