от Паулина Гегова

Да пушиш пура е ритуал и то специфичен. Здравият папирус, ароматните листа, тежкият никотин, изпълващ дробовете... Всички тези елементи създават цикъл, съчетаващ в себе си сладката отрова на катрана с пълната осъзнатост, че в ръката си държиш потта и труда на десетки хора.

Легендата разказва, че първият тютюн за пури е измислен от кубинското племе тайно, наследници на маите. След дълга разпра и канибалски прояви между тайно и преселници от индиански произход, Бог им дал тютюна, за да могат да си комуникират с него на свръхсетивно ниво.

С времето пурата става най-изисканото и скъпо тютюнево изделие, свързано тясно с нравите, културното, земеделско и търговско наследство на Куба. И докато фабриките в страната са най-големите производители и разпространители на пури, работниците им остават неуки и неграмотни. Поради тази причина към всяка фабрика бивал назначен лектор, който да им чете шедьоври от световната литературна класика.

Този сюжет се разгръща и в пиесата "Анна в Тропиците" - едно от последните заглавия на Драматичен театър Пловдив. Автор на текста е кубинският писател Нило Круз, който още в невръстна възраст емигрира, заедно със семейството си, в Маями, с надежда за по-добър живот. А по-добрият живот го е причаквал зад ъгъла, защото години по-късно той печели награда "Пулицър" за "Анна в Тропиците".

Световното признание на пиесата я довежда и в Пловдив, под съпровода на режисьора Петър Карапетков, заместник-директора Деница Димитрова, която влиза в ролята на преводач, Марина Райчинова и актьорите Стефан Попов, Троян Гогов,  Добрин Досев, Анелия Ташева, Радина Думанян, Елена Кабасакалова, Ивайло Христов и Венелин Методиев. Всички с доказани постижения на родната сцена и безспорен талант.

След успеха на "Аз, актьорът", Петър Карапетков представя на зрителите една далечна история за премеждията, през които преминава малка семейна фабрика в Тампа, за да оцелее на пазара, разпадането на една любов с двойна изневяра и трепетни вълнения за нова такава, която така и не пристига. Постановката е своеобразно отражение на мечтите и надеждите, които отнемат повече, отколкото дават. Двама братя във вечен сблъсък, съпруг и съпруга загубили себе си някъде по пътя, майка, опитваща се да закрепи всичко и млада дъщеря, която живее в блуждаещия, но романтичен свят на "Анна Каренина".

Анна Каренина. Именно героинята на Толстой вкарва смут в душите на персонажите и предизвиква съмнения в смисъла на собственото им съществуване - дали не е безлично, напразно, лишено от емоции. Въздишките по въображаемата руска съдба са различни за всички, но еднакво крещящи. Крещящи за нуждата от образование, от любов, от вяра.

Не можем да четем, но можем да ви рецитираме "Брулени хълмове", казва героинята на Анелия Ташева, докато се опитва да пренебрегне собствената си незавършеност. 

Ако желаете щастлив край, "Анна в Тропиците" не е за вас. Поетичността и красотата на спектакъла извират от счупеното на парчета очакване и отчаяното приемане на жестоката участ, от която няма бягство, колкото и бързо да тичаш. Но ако искате истински разказ - мек в почерка си, изпълнен с латинска страст, запечатан с кървава целувка, то сте попаднали на правилното място.