от Паулина Гегова

Музиката е явление с безгранична сила. Може да хипнотизира, стопли душата, да ни накара да се просълзим или усмихнем. Точно в това се крие мощта й – че има еквивалент за всяка емоция, отговор за всеки момент – интимен, вътрешен и съкровен или пък буен, шумен и социален.

Най-осъзнатите музиканти са тези, които вдъхват послание у слушателите чрез творчеството си. То може да е за любов, за пропаганда, за справедливи каузи или просто за добро настроение. Всяко едно е еднакво важно. Именно последното послание се корени в музиката на Анна и Джаред Катур, които съдбата среща в далечна Америка в Института на музикантите в Лос Анджелис, а малко по-късно се ражда тяхната споделена любов и дуетна група Two cities one world.

Песните, които влюбената двойка създава са меки и нежни. Напомнят за началото на есента и в същото време с позитивна осанка като току що пукваща пролет. Смесицата от джаз, фънк и соул остава приятно и весело чувство в слуха и няма как да не повлияе на настроението. Самите те са скромни, не изпъкват с показност, а със свенливо, но осезаемо присъствие. Слушахме ги по време на кукленския фестивал WakeЪп, а снощи те изнесоха и концерт в Пловдив в сравнително сплотен кръг и ненатрапчива обстановка.

Анна е дъщеря на социоложката Мира Радева, но признава, че това не е повлияло на кариерата й.

„С майка ми сме много близки, но работим в напълно противоположни сфери – тя е човек на науката, а аз на изкуството. Искам сама да създам връзките и успехите си, а не да се целя към комерсиализъм и да се бутам там, където не ми е мястото“, обяснява тя.

Всъщност се оказа, че самата Мира Радева също се е запалила страстно по музиката и развива скрит талант, който само близките й са чували. Това още повече сплотява майката и дъщерята, които най-после могат да черпят опит и вдъхновение една от друга.

Анна и Джаред се връщат в България, за да може американецът да опознае и усети родината на възлюбената си. Той признава, че българският език е много труден, но го учи и може да го говори прилично.

„Животът в България много ми харесва. Обичам щатите, но тук е по-спокойно и весело. Винаги се случва нещо забавно и интересно. Нашият стил на живот е да сме и на двете места“.

Когато ги попитах защо не са останали да творят в САЩ, Анна мъдро и с надежда ме контрира, че всички българи си мислят, че навън е по-хубаво, а не осъзнават богатството на собствената си държава.

„Искам аз да задам въпросът на всеки човек, който срещне това интервю, дали наистина усеща България като красиво и истинско място за живеене, или си мечтае да бъде някъде другаде? Защото ако мечтае да бъде някъде другаде, трябва да следва тези инстинкти, но трябва да е искрен пред себе си“.

Като за финал творците заявиха, че любовта е движещата сила на вселената, а музиката е езикът, с който е построена. Затова с песните си провокират обич към ближния и към заобикалящия свят.