Да бъдат отменени текстове от закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта и отмяната на точки от Закона за меценатството искат представители на граждански и творчески организации в областта на културата. Те се обърнаха с отворено писмо до председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, министър-председателя Бойко Борисов, министъра на финансите Владислав Горанов, министъра на културата Боил Банов, председателя на Комисията по бюджет в Народното събрание Менда Стоянова и председателя на Комисията по култура и медии в НС Вежди Рашидов.

Те са категорични, че предложените законодателни промени за пореден път ще са за сметка на културния сектор, който страда от хронична липса на финансиране.

Ето какво пише в отвореното писмо:

„Ние, представителите на граждански и творчески организации в областта на културата, настояваме за Вашето внимание относно внесеният на 05/06/2020 г. от група народни представители Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта /№054-01-51/, с който се предвижда да бъдат отменени текстовете в Закона за меценатство,чл.31(1), както и §32 от Закона за хазарта, който предвижда отчисления от такси за Министерство на културата.

Ние - представителите на граждански и творчески организации в областта на културата – настояваме:

2. Незабавно да бъдат изтеглени следните текстове от внесеният ЗИД на Закона за хазарта/№054-01-51/:

1/ §63. В Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта - §32 от преходните и заключителни разпоредби се отменя.

2/ §72. В Закона за меценатството – чл.31и §3 се отменят

2. Неработещите текстове в Закона за хазарта, приети през 2014 г., но не прилагани до този момент, които предвиждат отчисления от онлайн и офлайн такси за Министерство на културата, да бъдат разработени в конкретен механизъм и правилник за прилагането му, осигуряващ отчисления от хазарта в полза на българската култура.

Културният сектор в България има нужда от устойчиво развитие – дълги хоризонти на планиране, свободен оборотен капитал и достъп до инвестиции, което е невъзможно при настоящата рестриктивна бюджетна политика. Ето защо, секторът трябва да има заявени стратегически приоритети и източници за допълнително алтернативно финансиране. Няма съмнение, че:

Културата има критична нужда от алтернативен източник, който да осигурява реално, съществено и стабилно финансиране.

Този нов капитал трябва да осигурява подкрепа в условията на хронично недофинансиране на българската културна политика. Целта би трябвало да бъде акумулиране на различно по произход и мащаб финансиране, което да гарантира устойчиво развитие на българската култура. Последните три десетилетия в българската културна политика се характеризират с преразглеждане на ролята и функциите на държавата и бизнеса относно културата, навлизането на частни и неправителствени организации и до разширяване на необходимостта от източниците на финансиране.

Достигането до инвестиционен модел за развитие, даващ устойчивост и децентрализация на сектора, се базира на възможността за навлизане на нови финансови източници, като: арт лото, предвидено в Закона за меценатство, чл.31(1), както и §32 от Закона за хазарта, който предвижда отчисления от такси, които да бъдат насочени към Министерство на културата.

Каква е реалността на този ставащ все по-популярен в Европа финансов механизъм?

Арт лотарията и отчисленията от хазарта, представляват дългогодишен успешен финансов механизъм за допълнително финансиране на културния сектор в страните от Европейския съюз.

Осигуряват устойчивост на културните политики и участниците в културните процеси.

В условията на криза, каквато по същество е настоящата глобална пандемия – служат като допълващ източник или своеобразен       буфер за финансиране на културните дейности.

Отчисленията от хазартни дейности или създаването на арт лотария биха доближи България до практиките и политиките на държавите-членки на Европейския съюз с дългогодишни успешни модели в тази посока.

Внесеният на 05/06/2020 г. ЗИД на Закона за хазарта/№054-01-51/ е в разрез с гореизложеното, би навредил на перспективата за развитие на българската култура и доближаването ѝ до общоевропейския контекст, затова настояваме незабавно да бъдат изтеглени посочените в началото на писмото текстове от ЗИД на Закона за хазарта, както и неработещите текстове в Закона за хазарта, приети през 2014 г., но не прилагани до този момент, които предвиждат отчисления от онлайн и офлайн такси за Министерство на културата, да бъдат разработени в конкретен механизъм и правилник за прилагането му – осигуряващ отчисления от хазарта за устойчивото развитие на българската култура!”