Фотография от sultanabdulaziz.com

Фотоизложба „Бележити българи, обучавани в лицея „Галатасарай” ще представи в криптата на Желязната църква в Истанбул пловдивският изследователски център „Тракарт”. Откриването е на 12 май от 11 часа с концертна програма с участието на доц. Лилия Илиева - мецосопран и д-р Надежда Кузманова - пиано.

Откриването на изложбата е по случай 11 Май - Деня на българската просвета и култура. Посветена е на 150-годишнината от откриване на лицея „Галатасарай“ в Истанбул и на училите там бележити българи - Стефан Стамболов, Константин Величков, Тодор Каблешков, Михаил Савов, ген. Вълко Велчев, Стоян Михайловски, Антон Франгя, Никола Вълкович Чалъков, Симеон Радев, Георги Измирлиев и други.

Съвместният проект между изследователски център „Тракарт” - Пловдив и Университет „Галатасарай” - Истанбул е насочен към проучване и документиране на видни българи, учили в престижния султански лицей „Галатасарай” в периода 1872–1913 година.

Настоящото изследване спомага за утвърждаване на междусъседските културни отношения между Република България и Република Турция, дава възможност за обмен на добри практики. Значимостта на проекта „Бележити българи, обучавани в лицея „Галатасарай” и перспективите за развитието му го превръщат в своеобразен образователен и културен мост между две столици на европейската култура - Истанбул 2010 и Пловдив 2019, казват от културен център "Тракарт".

Училището „Галатасарай“ е създадено през 1481 година по искане на султан Баязид II, с цел да повиши нивото на образование на възможно повече младежи, без значение от тяхната религия и произход. Това е най-старото средно училище в Турция и втората най-стара турска образователна институция след Истанбулския университет, създаден през 1453 г. Първото му наименование е Императорско училище на двореца в Галата или Ендерун (GalataSarayiEnderun-uHümayunu). Разположен е в квартал Галата на истанбулския район Бейоглу, на северния бряг на Златния Рог, в близост до средновековна генуезка крепост. 

Училищната програма съответствала на френския модел на обучение, но вместо френски, латински и гръцки език се преподавали турски, арабски и персийски. Сред учителите имало турци, французи, българи, гърци, арменци. 

Лицеят бил разделен на три секции, разполагал със собствена баня и болница. За учениците били осигурени столово хранене, униформи, тоалетни принадлежности, книги и учебни материали. Голяма част от учениците на „Галатасарай” стават известни държавници, преподаватели, дипломати, преводачи, писатели в държави, които са били част от Османската империя. Някои от тях са първите държавници в страните си – България, Сърбия и Гърция.

С провъзгласяването на Република Турция през 1923 г., името на училището е променено на "Galatasaray Lisesi" (Lycée de Galatasaray). През 1992 г. с подкрепата на Франция е създаден и Галатасарайски Университет, който сега формира единен академичен комплекс с лицея.

Зад високата желязна черно-златна и пищно орнаментирана порта „живее” учебният корпус „Галатасарай” - най-старото учебно заведение в Турция и едно от най-престижните в страната.