Галерия „Капана“ свети с приглушената светлина на магическите акварели, рисувани от един слабо познат български творец, когото публика и специалисти тепърва с възхищение откриват. На двата етажа са подредени 109 негови творби, селектирани приживе от доц. д-р Ружа Маринска, чиято работа по подготовката на пловдивската експозиция „Тиха земя“ продължи изкуствоведът Анелия Николаева. По време на откриването на изложбата на 28 април тя подчерта, че настоящата изложба на самоковския художник Васил Чакъров (1934 – 2018) е част от поредица изложби, започнати от доц. Маринска – най-ревностния негов изследовател, която е автор на идеята творчеството му да бъде представено всеобхватно. Изключителната заслуга този сложен замисъл да се осъществява поетапно се дължи на пълната отдаденост на наследниците на художника – съпругата му Цветана, сина му Росен Чакъров, дъщеря му Домника Чакърова – Даскалова и на техните семейства.

Роден в кюстендилското село Багренци през 1934 г., завършил Учителския институт в Дупница през 1955 г., Васил Чакъров поделя целия си живот между учителстването в самоковски училища и разгръщането на художническия си талант в своето малко ателие от няколко квадратни метра. Несъмнената дарба, която носи, той развива с рядка упоритост и постоянство. Както посочи Анелия Николаева „самият художник възприема себе си основно като живописец, независимо от това, че е изкушен от карикатурата и шаржа, както и от кавалетната графика.“ Представените в галерия „Капана“ акварелни творби са ярко потвърждение на финото му живописно чувство. „Акварелът е базовият материал, който го провокира и с който, какато сам казва, „се бори“. Специалистите определят техниката му като работа „мокро в мокро“, на което се дължи специфичната дифузност на образа и пластичната форма, но авторът влага и свои технологични секрети.

„Тиха земя“ е надсловът на пловдивската изложба, предпочетен от кураторите сред заглавията на неговите картини, тъй като „философски съдържа отношението към света около твореца и мястото му в този свят, ролята му да го пресъздава по свой индивидуален образ. Това, което зрителят  усеща, е единението на художника с космоса.“ Сюжетите са взети от неговия роден кюстендилски край, но всъщност повечето творби са лишени от географска конкретика, „контактът на Васил Чакъров със заобикалящата го действителност преминава през личните му философски преживявания, размисли, нагласи за света, за това, че човекът е една прашинка.“(А.Николаева)

Независимо че Васил Чакъров участва в изложбения живот на страната от 1965 до 2017 година, той докрая остава верен на решението си да не бъде подчертано изявен пред публиката. Скромен и интровертен, той възприема творчеството като изключително лично преживяване, а изкуството като път настраданието. Може би затова при досега с неговите картини се постига онова преживяване, което той е споделял с дъщеря си Домника: „В изложбата да се влиза като в стара селска църква и да се остави сърцето да говори…“

„Картините са разпокъсаната душа на моя татко“ споделя и до днес детското си прозрение Домника. Но има и друг детски надпис, оставен преди десетилетия на стената в бащиното ателие от Росен Чакъров: „За моя татко: Ура!“

Изложбата може да се разгледа до 28 май.