Народният театър „Иван Вазов” гостува в Пловдив с един от най-въздействащите си спектакли – „Лисичета”, на 22 февруари от 19 часа в Дома на културата „Борис Христов”. Представлението е по творба на Лилиан Хелман, а ролите режисьорката Бина Харалампиева е поверила на Теодора Духовникова, Иван Юруков, Ана Пападопулу, Дарин Ангелов, Христо Петков, Цветан Алексиев, Цветомира Даскалова, Радина Боршош, Марин Рангелов. 

Покварени от мириса на парите и безскрупулни новобогаташи в пиеса, написана преди повече от 80 години, но изключително актуална и днес – такива са съвременните „Лисичета” в спектакъла на Бина Харалампиева. 

„Лисичета“ разкрива хората в граничното им състояние – между постигането на успеха и неговата цена.

„Направих този спектакъл, защото ми писна да гледам как съвременните вандали мачкат всичко духовно, красиво и смислено около себе си в опитите си да забогатеят. И ние като общество непризнато отглеждаме злото у себе си, сякаш е най-висша ценност. Лилиан Хелман ми даде „оръжието“, с което да изразя своя гняв. Всичко останало съм казала заедно с изумителните артисти“, споделя Бина Харалампиева.

Спектакълът на именитата режисьорка има своята премиера на Камерната сцена на Народния театър 70 години, след като пиесата за първи път е поставена тук от Александър Иконографов през 1947 година.

Един брилянтен екип, „сглобен” перфектно от режисьорката, който ни печели и губи, пристрастява, размеква с копнежите си, разсмива с глупостта си, изненадва с хитроумието си и стъписва с хищната си природа. Неслучайно „Лисичета“ на Лилиан Хелман се играе от 1937 до днес на всички големи световни сцени.

Лилиан Хелман създава знаменитата си пиеса в края на трийсетте години. „Лисичета” е от най-доброто, създадено в американската драматургия. Желано предизвикателство от много режисьори и актьори в световния театъра. В този момент тя се играе в Ню Йорк, Виена, Берлин.

Ето какво пише самата Хелман: „Лисичета“ е пиесата, която съм написала най-трудно. Първите варианти вървяха мудно, ту прибавях, ту изваждах персонажи, украси, декорации и все повече и повече се уморявах, след като трябваше да изхвърлям сцени, че и три напълно завършени варианта. Аз знаех много от достойнствата и недостатъците на „Лисичета“ още преди пиесата да започне да се играе. Обаче търсех, нуждаех се от интересен критически ум, който да ми каже нещо повече от това, което сама виждах. Но и похвалите, и критиките ми се струваха неубедителни и това, мисля, е една от причините, поради която големият успех на пиесата ме  хвърли в бездействие и глупава депресия. Ставах все по-безпокойна, почти болнава и се ровех в случайните спомени, които съзнателно или полусъзнателно бяха вложени в основата на пиесата. Чрез Александра, младото момиче от пиесата, бях искала да се понадсмея над собствената си младежка високомерна невинност; бих искала да накарам хората да се посмеят на тъжната, слаба Бърди и да й съчувстват, но не й да ги накарам да плачат; бях искала публиката да види част от себе си в алчните за пари Хюбърдови, а не да ги мисли за злодеи, с които тя няма нищо общо“, споделя Хелман за пиесата в автобиографичния си роман „Пентименто”.

Спектакълът донесе награда „Аскеер” за „Поддържаща женска роля” на Анна Пападопулу за образа на Бърди. 

Билетите за „Лисичета” са на цени от 15, 20 и 25 лв. и се продават на касата на „Маскарт” в  Дома на културата „Борис Христов”. 

Спектакълът не е подходящ за лица под 15 години.

Трейлър: 3inSpirit