Свързват ли ни технологиите, или ни разделят? Способни ли са да контролират живота ни, правейки ни тотално зависими от тях? На тези въпроси ще имаме възможността заедно да потърсим отговорите на 16 юни, когато „Кинематограф” гостува на литературния фестивал „Пловдив чете“ и по-специално в уютното пространство на BeeBop Cafe от 21 ч., за да потопят зрителите в историите на късите филми. 

Човешкият контакт се оказва нещо много ценно. Теза, до която със сигурност достигна всеки един от нас през изминалата една година. Все по-често назрява въпросът: какво бихме могли да изключим от ежедневието си, за да водим един по-семпъл, но и по-смислен начин на живот? За някои отговорът се крие в живот далеч от града, някъде сред природата. Други не биха били склонни на такава радикална промяна, но със сигурност биха промени редица фактори, за да забавят натовареното си ежедневие.

Едно обаче е сигурно - никой от нас не би могъл да си представи живота си без присъствието на телевизор или на поне един екран в дома си. Но наред с напредналото развитие на технологиите и ползите от екранните устройства, все по-голяма драма се оказва фактът, че уж сме все по-свързани, а в същото време се чувстваме все по-отчуждени, дистанцирани и дори разделени.

Затова решихме да пробваме нещо различно, уповайки се на модерните традиции, според които телвизорът се явява обединяващото звено в един дом. И го направихме! В един пролетен априлски ден през 2019 година, инсталирахме телевизор насред алеята пред най-големия столичен театър, излъчвайки късометражни филми по него. И зачакахме...

Инсталацията определено будеше интереса на минувачите. Забелязахме, че покрай него хората си говорят, други чакат на своеобразна опашка, защото едновременно не могат да гледат повече от двама човека. Цари жива атмосфера, усещат се любопитни погледи отвсякъде, долавя се смях, сериозност, замисленост и най-вече свързаност.

Запитахме се – защо се случва всичко това?

Да запазиш усещането за простота, за малките, но важни неща в живота, насред цялата властваща виртуалност е важно умение.

Късите филми избягват да дават отговори наготово. Те изискват повече внимание и отдаденост от човека, който гледа. Затова и избрахме телевизора. Поднесено в този формат, преживяването става много лично за всеки един зрител. Тук няма ментор, няма правила. Има само човешки истории и потъването на зрителя в тях.

В началото, разбира се, си зададохме въпросът: ще бъде ли успешен експериментът? Ще го почувстват ли хората и още по-важният въпрос, ще се почувстват ли те самите свързани? Е, опитът ни доказа, че това е възможно. Във времето, телевизорът ни обиколи много локациив различни градове в България и навсякъде намираше своята публика.

Наблюдавайки този експеримент стигнахме до извода, че докато в центъра му са човешките истории на екран, той самият създава истории, споделени емоции и преживявания около себе си. Затова сложете слушалките, настанете се удобно на фотьойла и оставететова по-нетрадиционно кинопреживяване да стигне до вас, разказва Калина Николова от Кинематограф.бг.