Пенка Калинкова, театровед

В Пловдив вече играят  една интересна  древна история - „Принцът на Морето и принцът на Земята”. В нея се използват комбинация между старинния японски куклен театър „бунраку”, маските на старинния театър НО и един още по-древен стил на кукловодене  „бунянингьо” - виждаме го в куклата на принцесата, отбелязваме още и някои пози и ескизи от образите в театър „кабуки”. Театрална традиция на 400 и повече години!

Японският театър НО стъпи на наша сцена през 1982 г. по време на мащабното гостуване в България на Театъра на нациите. И това беше първото ни запознанство с една от формите на традиционния японски театър. Впечатлението беше поразително. С традицията „бунраку” се срещаме за пръв път. Идеята  за участие в „Пловдив – ЕСК 2019” с представление по японска приказка  принадлежи както на режисьорката Елена Панайотова, известна с интереса си към алтернативните театрални форми и източните страни, така и на директора на ДКТ Пловдив Виктор Бойчев.

Не без значение е подкрепата на японска културна фондация, ориентирана към представяне  на родното  изкуство в европейските столици на културата. Текстът на популярната японска приказка „Принцът на Морето и принцът на Земята” е известен у нас от превода на Николай Райнов. Следват две пътувания на режисьорката /първия път с Виктор Бойчев и после със сценографката Юлияна Войкова - Нейман/ до Страната на изгряващото слънце – срещи с японски театрали, в това число и прочут стар майстор на кукли – майстор Арата. В резултат  виждаме оригинална  и много красива японска кукла на принцесата, изработена от него. Куклите на принца и дракона са работа на дърворезбаря и скулптор Йордан Янаров, изработени  в ателието на пловдивските кукленици. До Япония пътува и една от актрисите, Даниела Тенева, която усвоява как се води японска кукла.

Легендата е поетична и в някаква степен митът опира до историята на първия японски император. Двама братя – ловец и рибар или принцът на сушата и принцът на морето /актьорите Велизар Евтимов  и Александър Караманов/ си разменят териториите и ролите,  от това следват пътешествие до морското дъно и владенията на краля на морето - дракон, влюбване в красивата принцеса – негова дъщеря, и много други събития.

Всъщност, това е приказка за съперничеството, любовта, за избора и нарушената дума. Освен тези три роли на двамата принца и на принцесата има още дракон - баща, който се явява и като дракон кукла, водена от 6 актьори, и като старец със симпатична маска, четири  актриси играят риби. На сцената има още двама музиканти, които свирят на живо на екзотични инструменти и на чело, което трябва да извлича звуци като от японска арфа. Музикалните мотиви са върху петтонови ладове, разработени от композитора Асен Аврамов.

Фотографии: Атанас Кънев

Разказът се води от двама актьори, които се сменят често поради трудността и спецификата на текста. Извършен е интересен и труден театрален опит/изследване. Постигнат е забележителен синхрон между актьорите на сцената, четците в единия й край и музикантите до тях. Отлична работа на постановъчния екип – режисьор, сценограф и композитор, и на осемте актьори на сцената, които задвижват вълшебния свят на морето с делфини, медузи и ята риби и изпълняват ритуални жестове и стъпки по сцената толкова внимателно и прецизно, че се доближават наистина до японския перфекционизъм и изтънченост.

„Бъдете японки” казвала шеговито режисьорката на четирите актриси Мария Димитрова, Михаела Андонова, Наталия Василева и Даниела Тенева в танца им с ветрилата, но японците в случая са най-вече актьорът Велизар Евтимов в главната роля и неговият колега Александър Караманов, както и Димитър Николов в ролята на Дракона. Говорът е оставен на двамата четци – Виктор Бойчев ни поразява с вокалната си техника, особено при издаването на характерни японски звуци, команди и въздишки, Румен Караманов е силен в интонационното разнообразие.

Фотография: Румен Куртев

Работата в спектакъла събужда любопитството и запознава българските творци с японската театрална естетика и традиция. Постижение е изживяването на сложен процес на комбинация на два театрални стила – Бунраку и Но, на две театрални култури – българската и японската. Свършена е важна работа, която разширява  театралната култура на българската публика.

Проектът „Духът на японската кукла” на Пловдивския куклен театър не приключва пътешествието си в непознатото и малко познатото само с подготовката на спектакъла на Елена Панайотова, през септември ще гостуват в България/Пловдив, съвременният Театър Пук и Националният „бунраку” театър от Осака.