Коя е добрата и лошата литература?  Защо, въпреки че е сред най-обичаните жанрове, криминалната литература винаги е била неглижирана?  Кое е петото измерение на криминалния роман?

Това са само част от въпросите, чиито отговори търси Анета Русковска в книгата си „Философски аспекти в романа „Десет малки негърчета” на Агата Кристи.

„Всяка криминална история разглежда понятия като добро и зло, престъпление и наказание, морал и закон. В нея има действие, напрежение, загадка, решение. Криминалният жанр не е възприеман като нещо сериозно. Не помня да има Нобелов лауреат, автор на криминални истории. Подобна съдба незаслужено имат и други литературни жанрове като детската литература, например. Но Агата Кристи е некоронованата кралица на неспазването на жанровите правила.

В настоящия текст се опитах да надникна отвъд криминалната история и да видя какво се крие там. Намерих интересни въпроси и още по-интересни предположения. Открих философски аспекти като престъплението и неговото неизбежно наказание, островът и изолацията, относителната роля на палача, жертвата и детектива, разрушителната сила на страха, подозрението и угризението. Стигнах до абсурда и парадокса. Разбрах, че безусловни отговори няма. И видях още веднъж изключителната сила на литературата да вниква в човешката душа” казва авторката, която определя тайната в криминалния роман като неговото пето измерение.

Заедно с нея зад кориците на книгата надникна журналистът Михаил Гръблев, който представи анализа в рамките на литературния клуб „Spirt&Spirit”.

Анета Русковска е завършила Английската гимназия в Пловдив и е магистър "Българска филология" и "Английски език и методика".  Работила е като журналист, има дългогодишна практика като PR специалист и директор на "Модерна академия на изкуствата "Синдикат”.