Фотография: Стефан Ненков

от Паулина Гегова

Истинско стълпотворение се образува снощи на Античен театър Пловдив за премиерното заглавие на спектакъла на Камен Донев – „За сватбите“. Пловдив обича Камен Донев и го показа за пореден път. Амфитеатърът се пукаше по шевовете от зрители, нямаше едно свободно място. Толкова многобройна публика си е истински прецедент, но творецът винаги е успявал да печели сърцата на зрителите. До толкова, че в първия ден на премиерата пловдивска двойка се сгоди направо на сцената и то по средата на представлението. 

Истината е, че е трудно да направим подробен анализ на „За сватбите“, защото както винаги схемата на Камен Донев е симбиоза между забавни истории в стил non sense, съчетани с народопсихология , много танци и песни.

След двете лекции, посветени на народното творчество, „За сватбите“ следва вече доказалата се като успешна сюжетна линия, а екипът, който Донев е събрал, за да се превърне представлението в шедьовър, е повече от впечатляващ.

Заедно с любимеца на България, на сцената излязоха музикантите от оркестъра на Бобан Маркович - Жике Димитриевски, Драган Кръстич, Стефан Петрович, Драган Йованович, Горан Спасич, Даниел Миркович, Игор Иванович, Александър Стошич, Мариян Кръстич, Саша Йемчич, Миша Кольенович, Илия Василевски, както и самият Бобан.

Компания им правиха още Стоян Янкулов Стунджи, Кирил Добрев, Петър Миланов, Ангел Демирев, Радослав Славчев – Riverman, Людмил Стойнев, Димитър Тишев, Георги Андреев, Пею Пеев, Добромир Велев, Любомир Желев, Костадин Атанасов, Eва Перчемлиева – Тъканова, Алесандра Борисова Sunny, Криста, Елена Кокорска, Галя Кокорска, Милена Караджова, Нина Николина, Ива Григорова, Кармен Юзеир, Елена Бозова, ДФА „Фили Кутев“ – Ивайло Иванов, Цветомир Георгиев, Александър Методиев, Николай Михайлов, Десислав Йочев, Тодор Гашаров, Христо Костадинов, Ради Манолов, Ивайло Вълков, Борислава Рангелова, Тянка Иванова, Виолета Димитрова – Мойсова, Емилия Желева, Мариана Зафирова, Йорданка Кацарова, Захарина Томова, Стела Найденова, Маргарита Капитанска, Росен Чепилски, Никола Боев, Полина Дойчева.

В основата си спектакълът разправя за традициите на българките сватби от миналото, съпоставяйки ги с тези от сегашното. Налага се вселенската правда, че всичко е любов. Може и без нея, но с нея е по-истинско. Ако си обичал толкова силно човек, че да не искаш да го притежаваш, а да му се обречеш, то тогава не си живял напразно.

А сватбата е ритуал, който трябва да се почита, дори сега тези тертипи да ни се струват далечни – хората, трапезата, благата ракия, гърмящи пушки и много веселие.

Веселие имаше и снощи. Толкова много смях изпълваше пространството, че заглушаваше всяка друга градска шумотевица. За повече от три часа публиката беше напълно изолирана от случващото се в реалността. Създаде се един общ жив организъм, обединен от силата на изкуството и връщането към така колоритните ни традиции. И ни става милно, и ни става носталгично. И си мислим, че някои обичаи са били прекалено екстремни и резки, но в същото време те предизвикват усмивка. Чудим се дали еволюирахме или деградирахме. Кое е по-истинското – онова преди или това сега.

Предполагам отговорът е индивидуален за всяка отделна личност, но „За сватбите“ определено дава хляб за размисъл.

И както казва Камен Донев: Защо има сватби ли? Ами, сватбата е просто една метафора … символ на градежа. Защото в живота първо ти дават, а ти, ако си умен, вземаш… после с наученото създаваш и ти на свой ред… и най-подир трябва да започнеш и ти да даваш… а ако във всичката тая работа няма любов, значи си живял напусто. Бил си един себелюбец.