Пловдивският театър представя тази вечер премиерно спектакъла "Солунските съзаклятници" на 5. декември от 19 часа на Голяма сцена. Забележителната творба на Георги Данаилов оживява в ръцете на режисьора Стайко Мурджев. Сценографията е дело на Никола Налбантов, хореография и сценична пластика Станислав Генадиев, музика Петър Дундаков. Ролите изпълняват Стилиян Стоянов, Алексей Кожухаров, Елена Кабасакалова, Константин Еленков, Красимир Василев, Димитър Банчев, Патриция Пъндева, Венелин Методиев, Борис Кръстев, Маргита Гошева, Климентина Фърцова, Мариана Йотова, Ивайло Христов, Мартин Раков, Симеон Алексиев, Павел Сапунджиев, Златко Шарков.

"Страшно много харесвам тази пиеса на Георги Данаилов, защото тя е актуална не само във времето, но и в смисъла и най-важното в човешкия живот - търсенето на големите неща, за правото на това да се наречеш свободен и какво човек трябва да направи, за да се почувства свободен. Това е, както казва Георги Данаилов: "Може би наистина има някаква грешка в човека. Може би прогресът е враг на свободата... Може би...". Особено щастлив съм, че тази пиеса се поставя точно в това време, точно на това място и точно с този екип. Защото едно от най-важните неща за случването в театъра е това - времето, мястото, екипът и заглавието. Това е същността и идеята за репертоара на Драматичен театър-Пловдив - да бъде лаборатория за обществен смисъл. Всички онези неща, които се случват в нашия живот, да могат да бъдат дискутирани с хората, с които живеем на това място, в това време", каза директорът на театъра Кръстю Кръстев. Той благодари на екипа на спектакъла, защото ще донесе театрално пиршество на публиката.

"Това е една от най-сложните, най-трудните пиеси, с които някога съм се сблъсквал. И тя не е толкова сложна като драматургия, а сложна като морал. Пиесата е многопластова и всичките тези пластове имат противоречив морал вътре в себе си. И с това тя е гениална, защото действието се завърта около едно историческо събитие, но авторът е конструирал така текста, че ние докрай той дали утвърждава, или отрицава това историческо събитие, тези хора и подбуди. Ако трябва да бъда искрен докрай, пиесата ме привлече с неистовата жажда за смърт на едни хора, които трябва да бъдат заредени с живот. Това противоборство между живота и смъртта при тези млади хора беше странно, ако щете и екзотично. Защото си мисля, че тази амалгама между този вътрешен духовен сблъсък днес много рядко се случва", каза режисьорът Стайко Мурджев.

Той обърна внимание и на факта, че пиесата задава един голям въпрос и това е социално ниво в поставянето на този текст - как времето променя статуса на едно геройство и го превръща в престъпление. Малко след това отново го превръща в геройство и така до безкрай.

"Ние никога няма да си дадем ясна сметка за тези бомбени атентати в Солун геройство ли са или престъпление. Няма как да бъдат и двете. Със смяната на епохите, на човешкия разум, статусът на това събитие се променя", каза режисьорът и допълни, че представлението на Пловдивския театър не дава този отговор, защото не го знае, всъщност никой не го знае. Точно това е и енигмата, разковничето към текста.

"Този спектакъл е хвърлена ръкавица към лични морал. И когато човек излезе от салона, той сам за себе си ще реши. Разбира се, пиесата е написана в едни години, в които поетичният патос е бил задължителен и ние сме се опитали да го преглътнем, да го превъзмогнем, да е по-съвременен като монтаж и изразни средства. За мен в тази работа е важен текстът на Георги Данаилов - своеобразен паметник - драматургичен и литературен. Той трябва да бъде издиган винаги и да не бъде забравен, защото е бляскаво постижение, а ние нямаме толкова много от тях", каза още Мурджев.

Актьорът Симо Алексиев сподели, че има щастлива актьорска съдба, че все още може да се среща с такива текстове, с такива режисьори като Стайко Мурджев, в театър като Пловдивския.

"Това е поредният прекрасен спектакъл на трупата ни. Публиката ще излезе след спектакъла много възторжена. Съгласен съм със Стайко - "Солунските съзаклятници" не е еднозначен. Героите са и грешници, и светци", каза още доайенът в трупата на Пловдивския театър.

Константин Еленков благодари на хореографа, на режисьора Стайко Мурджев, с когото е работел иновативно.

"Този текст е много важен, защото ние имаме нужда от бунт и революция не само в изкуството, но и живота. Затова този спектакъл ще върши нещо важно", каза Еленков, но подчерта, че не е необходимо този бунт да е кървав.

Алексей Кожухаров благодари, че има шанс отново да работи със Стайко Мурджев, защото той познава театъра на клетъчно ниво и "всеки актьор може да му се довери абсолютно, а това е рядкост". Алексей каза, че това трябва да е събитието на 5. декември 2022 г., а не даването на мандат за съставяне на правителство.

"Това е нашата задача, да индикираме трептенията на обществото. Твърдо убеден съм, че именно нашата работа ще остане да поколенията. Това, което е свършено в този спектакъл, стига до съзнанието, до сърцето, до паметта на българина. Случва се по най-бруталния начин на момента", каза Кожухаров.

Елена Кабасакалова пък сподели, че ролята на актьора е малко в неравностойно положение, защото не може да си избере текста, с който да работи, режисьорите. И когато се случи да се падне текст, който провокира, режисьор, който умее да провокира, тогава е истински празник.

"За мен този репетиционен период беше празник. Благодаря на Кръстев и Мурджев, защото те се грижат за актьорите, за развитието им. Благодаря, защото такава роля, каквато изпълнявам в "Солунските съзаклятници", не биха ми дали много хора, а биха ми я дали хора, които имат доверие в мен. Елате, гледайте, спектакълът докосва и сърцето, и ума, и патриотизма", каза Кабасакалова.

На въпрос дали този спектакъл може да се покаже във Велес, например, директорът Кръстю Кръстев отговори, че трябва да се покаже навсякъде, защото от чисто регионален, той е актуален навсякъде, особено за времето, в което живеем.

"Това не е просто българска история, тя събира много етноси, цивилизации", добави Стайко Мурджев.