Със „Споделено” Николай споделя - споделя с публиката, с близките, със себе си, защото необичайността на живота ни напоследък ни научи на нещо важно и то е, че нищо няма значение, ако не е споделено, ако няма с кого и къде да го споделиш. 17 са платната, които художникът споделя с нас, всичките мислени и създадени специално за изложбата в Аспект. В експозицията преобладават средните към големи формати, като естествен център се презентира триптихът „Триумф на светлината”, съставен от три платна с размери 80х150, които свързани, въздействат почти монументално. Но не само форматът е определящ, тематично експозицията се обединява именно от светлината – носи лятно, свежо и лежерно, светло настроение. От платната лъха мирис на море, на лято, на ментов чай и изстудено вино, все неща, за които копнеем, затворени в домовете си. Но споделянето не е задължително директно, лице в лице, то може да бъде и една картина, споделена на екрана на компютъра или в самотата на изложбената зала. Две чаши студено розе формират композицията на „Споделяне”; „Ментов чай”, „Зимна чаша зелен чай”, „Споделеният плод” – наименованията на картините носят усещане за спокойствие, домашен уют, споделени мигове с най-близките – все неща, които бяхме позабравили в забързаното си ежедневие. И същевременно с предчувствие за лято, за море и южни брегове „Утро на лимана”, „Пладне на лимана”, „”Белият град”, „Разговор за синята луна” сякаш ни казват, че всичко ще се оправи, пак ще пътешестваме, пак ще се любуваме на слънцето и ще откриваме нови места, ще срещаме нови хора. Такова е усещането, което картините на Николай Няголов оставят у зрителя – светло, леко, добронамерено, а сега имаме нужда точно от това.

Макар и по стечение на обстоятелствата, изложбата „Споделено” се позиционира в точното време на точното място, с нея започваме едно по-различно представяне на събитията ни – без официално откриване, без речи и коктейли. В рамките на три седмици, от 19 май до 9 юни, всеки е добре дошъл в удобно за него време, да сподели светлия и позитивен светоглед на Николай Няголов, а защо не и да отнесе в дома си картина с частица от неговата светлина, кани Олга Петрова.