Фотография: ТАСС

Посрещане на Новата 1979 г. в Русия

Преди 1989 г. Дядо Мраз и Снежанка навестяваха българските деца в новогодишната нощ. След падането на комунизма всичко се преобърна - хлапетата започнаха да получават подаръците си от Дядо Коледа навръх Рождество Христово.

С течение на времето стана ясно, че веселият белобрад старец е твърде самотен и дуетът му със Снежанка бе възстановен повсеместно в България. Например даряващият радост в Капана персонаж тези дни също бе съпровождан от зимната принцеса.  По този начин българските деца се озоваха в уникална ситуация – единствени по света си имат Дядо Коледа със Снежанка.

Родните традиции повеляват празникът да се отбелязва с коледарско шествие по къщите в изцяло мъжки състав. Според етнографите ритуалът ни е останал в наследство от древноримския празник "Ден на раждащото се Слънце" – Календи.

Дядо Коледа и Снежанка раздават подаръци в Капана

Песничката за Снежанка от "Ну, погоди"

В западната християнска култура през последните векове е утвърдена традицията на Коледа послушните деца да получават подаръци. Първообразът на дарителя е свети Николай, който в различните държави е известен като Santa Claus, Saint Nicholas, Saint Nick, Kris Kringle, Father Christmas, или просто Santa.

Познатият ни Дядо Коледа – пременен в червени дрехи белобрад старец веселяк, който се вози на шейна, теглена от еленчета, става популярен през XIX век първоначално в САЩ и Канада. Историците подчертават влиянието на публикуваната през 1923 г. приказка „Посещението на свети Николай“ за разпространението на легендата.

Ликът на Дядо Коледа, нарисуван от американския художник Томас Наст, добива планетарно измерение – отпечатан е върху вестници и книги, а по-късно става герой на телевизионни сценки и реклами. Милиони деца по света започват да чакат белобрадия старец да влезне през комина с подаръците, изработени от сръчните джуджета.

Западните хлапета обаче не са и чували за Снежанка, която е изцяло руски принос в модерната световна митология. Макар да изглежда досущ като Санта Клаус, Дядо Мраз е по произход древнославянско божество. Описван е като нисичко старче със сива брада, което обикаля полетата и с почукване предизвиква снежни виелици. В представите на древните земеделци студената и снежна зима е била важно условие за богата реколта.

През втората половина на XIX век руснаците започват да търсят свой аналог на идващата от запада мода с Дядо Коледа (свети Николай ) и я намират в старото божество на студа. В литературата Дядо Мраз е въведен за пръв път от Некрасов в поемата „Мороз, Красный нос“ („Мраз, Червен нос“) през 1864 г. девет години по-късно старецът и Снежанка пък са описани в пиесата на Островски „Снежанка“. Снежанка идва от руските народни приказки – легендата за момичето от сняг, което се разтапя през лятото.

Постепенно малчуганите в Русия се научават да си търсят  подаръците под коледната елха.   След  идването на комунизма Коледата е забранена, вместо нея се въвежда тържественото празнуване в Новогодишната нощ. Дядо Мраз премества датата на раздаването на подаръците и в 1930-те години започна да раздава подаръци в компанията на своята внучка Снежанка.

По-късно под съветско влияние обичаят е внедрен и в България. След 1989 г. у нас Дядо Мраз си върна старото име Дядо Коледа, но Снежанка остана и продължава да краси празника. 

Първите портрети на Санта Клаус, нарисувани от Томас Наст през 1860-те години