Максим Генчев успя да скандализира и раздели българите след телевизионната премиера на филма му "Ботев", която бе излъчена на 2. януари по БНТ1. Това е вторият случай, в който режисьорът посяга към свята личност след "Левски" - също предизвикал множество негативни реакции. Малцина са тези, които са споделили положително мнение за новото творение на Генчев.

За сметка на това масово зрителите, стоически издържали пред телевизионния екран, се обединяват от мнението, че най-добрият актьор на терен е кметът на Калофер Румен Стоянов, башибозукът е по-цветен и забележим, а филмът е бутафорен, прекалено театрален. Че не е достоен за личност като Христо Ботев.

Големият въпрос за всички коментиращи е как е възможно Националната телевизия да излъчи подобна спорна лента, а мнозина се чудеха кой е финансирал заснемането.

Истината е, че филмът е заснет със средства от дарителска акция, а присъствието му в програмата на обществената телевизия вероятно е резултат от договор за разпространение.

Ето и част от коментарите, които заливат социалните медии:           

Петър Краевски, писател, журналист:

Гледах филма на Максим Генчев за Ботев. Не ми хареса. За пореден път си зададох въпроса защо, когато се пише или снима за българското освободително движение, героите задължително трябва да бъдат простовати, екзалтирани, крещящи, псуващи, неспособни да изразят обикновени човешки чувства? Откривам и в този филм схематизъм, театралничене, неестественост, неубедителност, позьорство и някакво дълбоко неуважение към личността на Ботев. Това е личното ми мнение и не ангажирам никого с него.

Обратно на споделеното до момента, ще призная, че бях възхитен от начина, по който в София беше отбелязана годишнината от рождението на Алеко Константинов.

Видях естествено желание за общност, без парадност, без фанфари, без излишни декларации и празнодумия. Просто част от интелектуалния елит се беше събрал пред паметника на Щастливеца, за да го почете смирено и по човешки. Не е ли именно това меката сила на истинския патриотизъм?

Мариан Бозуков, актьор:

"Ботев" е срам. Позор за българското кино. Гротеска. Водевил. Толкова е зле, че ти се иска да "гушнеш" режисьора, а той да си поплаче на рамото ти. Ама аз няма да го "гушна". Аре.

Лидия Делирадева, журналист:

За филма „Ботев” на Максим Генчев, с който бяхме удостоени снощи по БНТ. Имам претенции, не без покритие, да познавам българското кино, както и европейското, да разбирам от кино и литература. Имам също така и уважение към себе си и към изкуството на големия екран.

Да обидя филма е най-лесно, думи колкото щеш, но ми се иска да потърся причината за този пореден позор в новото българско кино. Да, направих усилие да изгледам „Ботев” докрай. Трагедия е дори меко да се каже.

Едно инертно униние се е настанило във всичко около нас. В киното ни също. И то иде от факта, че бездарните трябва и те хляб да ядат, но вместо да хванат гегата и смирено да пасат някое стадо, искат да добият звездна слава, да станат видни граждани сиреч.

Потресаващо бездарна игра на хора, които е срамно да се нарекат актьори. Нито един, нито един образ не е съвършен и вълнуващ. Един безкраен и тягостен рецитал на бездарници, събрани около благовонието на едничкия хонорар. Тези хора не съпреживяват образите, те не ни донасят послания, не ни обръщат в сълзи, не ни внушават гордост, не ни въвеждат в неспокойствие, устрем или афект, те просто си заработват парите. И толкоз...

И най-бездарен сред бездарните образи е този на Никола Обретенов, изигран от сина на режисьора Максим Генчев - Матей Генчев. Матей Генчев не бива да се мъчи с актьорството. Както и баща му не бива да се самооскърбява като творец и режисьор.

Но ако има нещо положително в снощната ми мъка, то е, че цялото това хонорувано унило бездарие извика у мен спомени за онова българско кино, което и до днес ни държи будни и гладни за още изкуство.

Помните ли филма „Под игото” на режисьора Дако Даковски? За него Мирослав Миндов, пресъздал образа на Бойчо Огнянов, споделя, че по време на снимките актьорите органично са влизали в ролите си, че Константин Кисимов не си е събличал дрехите за ролята и не си е махал мустака, за да се слее напълно с образа на Колчо слепеца, и че целият актьорски състав се е движел из Копривщица с филмовите си костюми.

Помните ли Григор Вачков в образа на Банко в „Мъжки времена”? Той също не се е разделял с екранните си дрехи, седял е с тях дори в хотелската си стая, а след снимките е подарил онзи груб ръчноплетен пуловер от ролята си на Никола Анастасов.

А за „Хан Аспарух” Антоний Генов, който изигра Велизарий, споделя, че този филм за него е бил съдба и че със Стойко Пеев (Аспарух) са били обсебени от ролите си.

Ето така, драги зрители, някога се е правела киноистория. С душа, със себеотдаване, с ясното съзнание, че образите остават, а хонорарите отлитат.

„Ботев” на Максим Генчев няма душа, актьорите не са актьори и филмът няма да остане за поколенията, освен като пример за бездарие. Посредствеността се е възцарила във всичкото ни, драги зрители. Тя повече от 30 години ни се предлага от малкия и големия екран под формата на „Умирай трудно” и подобни бълвочи.

Не знам коя куха тиква е разрешила финансирането на тази трагична бездарност. А дали им се услаждат хонорарите, как мислите?

Михаил Крушев, анализатор:

Голямо възмущение от филма ”Ботев”. Все още не съм го гледал, а и нямам особено високо мнение за филмовата си критика, тъй че не бих коментирал качествата му.

Интересно ми е обаче, какво друго очакват мрънкачите от един слаб и очевидно незаинтересован от собствената си история пазар? Бюджетът на филма е около 300 000 лв., събран предимно чрез дарителска кампания от автора му. Част от екипа е работил на доброволни начала. 

И дори при тази откровена мизерия не успява да се избие от прожекции.

Мрънкачи, качествен филм не се прави на цената на един нов скъп автомобил. Още повече епос за Ботев.

За справка, благодарение на 2.6 милиона абонати на Нетфликс в Турция (и още половин милион в Румъния), в рамките на 2 сезона и 12 епизода гледаме многомилионна продукция за издигането на Мехмед II, превземането на Константинопол и сблъсъка му с Влад III. От която, вярвайте ми, всички с Турция и Румъния са си доволни.

Юлиана Методиева, журналист:

Ало, БНТ!

След излъчването снощи на игралния филм „Ботев“, семейно-приятелско начинание на Максим Генчев с парите то ли от някой успешен дерматолог в Абу Даби, то ли от кмета на Калофер и гарниран с парите на обществената телевизия, в социалните мрежи се изля толкова гняв и потрес, колкото на никой филм досега не му се и случвало!

Даже не е само заради епизода, в който Ботев разговаря на кораба „Радецки“ с капитан Енглендер – Иван Николов на български, като се знае, че диалогът е бил на френски. Не е и заради това, че ни в клин, ни в ръкав се чуват зашеметяващите стихове на Ботев, избрани и подредени като в ученически отговор на литературен въпрос и омесени идиотски с писмата и статиите му. Не е и заради Веселин Плачков, който игра Бенковски така, както игра Левски в предишния опус на Максим Генчев, та накара историографи и учители по литература да се въртят като на шиш в гробовете си. Не,всичко дотук изредено са дребни приятелски забележчица. Става дума за голям, мега голям ритник по добрия филмов вкус!

Ръководство на БНТ!

Както знаем, харесахте и подкрепихте сценария „Ботев“ на Максим Генчев. Врекли сте се да го финансирате и за следващия му филм. Да разбираме ли, уважаеми хора, че заразата с лошо българско кино е безобидно като детска кашлица? Ако да, то това е крайно глупав избор. Днес Максим Генчев, утре – някой друг набожен халтурник с перфектен инстинкт за патриотичен комерс и тогава...Тогава за вечни времена „Сан Стефано"29 ще бъде онзи топос в София, който старателно ще се заобикаля както се прави с кална локва!

Деян Статулов, филмов критик:

"Ботев" е подигравка с Ботев и българското кино.

Горан Благоев, журналист:

Насилих се да гледам филма "Ботев" на Максим Генчев по БНТ-1, копродуциран от обществената телевизия. Издържах 1 час и 20 минути. Повече не мога. Имам усещането, че се завръщаме към годините на соцреализма.

Ивайло Шопски, Пътуващото читалище “Бащино огнище”:

Викаха ме, но не посмях да участвам. Бях гледал Левски все пак! Аз имам някакви познания по история и не лоша фантазия и ми е трудно донаждайки си с тях да закърпвам сюжетната линия гледайки двата филма. Сякаш съм в главата на човек с много хаотични и объркали мисли. Хаос от недоизказани , почнати на средата и недовършени събития. Общото и за двата филма е, че без познания по българска история няма да разбереш нищо. Някои познати ги видях и на Радецки и като башибозук.

Чудя се и БНТ как са продуцент, пък толкова народ събира пари да помага. Помагала и с труд. А колко мои приятели дадоха душа да стане нещо от фирма...жалко.

Владимир Славенски, общински съветник в Пловдив:

Гледах филма "Ботев" на Максим Генчев. Мисля, че нашите герои ще останат много по-велики, романтични и истински образи отколкото ги представят. Дано имаме български режисьор някой ден, който да ги представи достойно с нужния патос и ценности, а не като някаква всекидневна история.

Екатерина Костова, поет и журналист:

Много добър образ на Ботев във филма на Максим Генчев - поздравления. Не обичаме огледалата на историята, в които се оглеждаме обаче ние, българите. И затова мнозина вероятно със замаха на съдници ще отрекат изцяло това, което е свършено преди да видят, че има достойнства. Но...нека първо се попитат те какво са направили за историята ни и българските герои. Загинали впрочем обезсърчени от малодушието родно.

Кристиян Шкварек, политически анализатор:              

Цяла България се смее колко зле са филмите на Максим Генчев за Ботев и Левски, а аз предричам, че имат потенциала да се превърнат в култова класика за бъдещо поколение. Особено, ако станат трилогия с още един филм за някой национален герой, например Раковски.

Младежи в бъдеще ще се събират, ще си поръчват скъпи бургери и ще пускат "Трилогията на Генчев". Ще чакат конкретни моменти на дебилен монтаж и повтарят на глас култови реплики, в които актьори сричат и гледат тъпо. Ще е нещо като групово забавление, "Да гледаме Трилогията на Генчев".

Това има прецедент вече в страни с по-голяма традиция в киното от 21-ви век. Модата нарочно да се гледат лоши, слаби филми като форма на колективно забавление. Всички са наясно, че филмът е слаб, но се отнасят с пълна сериозност, като към шедьовър на Копола. В точно в това е шегата.  Филми като "The Room" (2003) на Томи Уайзо събират цели киносалони с превиващи се от смях зрители 20 години след създаването си, а около името си са събрали култово следване.

Докато пиша това чак ми се приисква довечера да събера приятели, да нарежем салатка и да си пуснем култовата трилогия от бутафорни филми за национални герои на маестро Генчев. За съжаление това не е възможно, защото трилогията не е завършена. Да помогнем на Генчев да я завърши! Третият трябва да е най-силен!

Елена Гунчева-Гривова, адвокат, бивш народен представител:

Истински ми дожаля за Христо Ботев. Не стига, че си е дал живота за България, ами някакви некадърници посмъртно се гаврят с паметта му... Замислям се дали да не се въведе наказателно преследване и присъди за тия културтрегери, които не се свенят да се гаврят с български национални герои и светини. Май вече е наложително!

Росен Карамфилов, писател: