от Боряна Иванова 

Първо от храстите под Бунарджика се показаха усмихнати лица с насинени ръце и крака. След това от близката алея се дочу силно тракане на дъски на скейтборди и лонгборди по асфалта. Загрявката започна на фона на пънк музика, която зареждаше атмосферата с известна доза анархично настроение.

Подранилата мартенска жега изобщо не попречи на десетки юноши да се изстрелят на колела до тепето. Преди началото на срещата на любителите на лонгборда всекиму бе поставена задача – да донесе провизии. Сред тях се включваха малки конуси, летви, скейтове, студени бири и добро настроение.

Любослав Арабаджиев и Михаил Иванов от „Chillin Crew“  – „виновниците“ за първата голяма сбирка на ездачите на дълги дъски в Пловдив, разкриха пред „Plovdiv Time“ нейното историческо значение.

Любо е от Пловдив, кара скейт и лонгборд откакто се помни. Любопитен да разбере колко е голям всъщност интереса към този вид занимание в Пловдив, той решава да се присъедини към организаторския екип на това събитие. „Не очаквахме да се създаде толкова голямо напрежение в интернет пространството и толкова много хора да дойдат, че и от София пътуват насам”, казва той.

Михаил посочва, че първоначално техният план е бил събитието да се посети само от пловдивчани, но виждайки колко много хора от други градове се интересуват, решават да го направят по-мащабно. „Ще направим едно състезание с два компонента – слалом и hippy jump. За hippy jump-a сме донесли една летва, като дъската трябва да мине отдолу, а карачът трябва да скочи над нея. Нямаме спонсори, не е официално, организирали сме това събитие сами. Единствено за подаръците, които се връчват на класиралите се на първо място ни помогнаха Loaded Boards Bulgaria. Всичко останало се получи от само себе си”, казва Михаил.

По какво лонгбордът се различава от добре познатия ни скейтборд? Лонгбордът е с по-дълга дъска и е по-удобен за завои, спускания и гладко каране. Михаил смята, че за скейтборда се изисква повече техника, докато лонгбордът е перфектен за градско каране и лесно замества всяко превозно средство. 148 км/ч е рекордната скорост, постигната с лонгборд. Двете момчета признават, че с дъската са спирали километража на 90 км/ч.

„В Пловдив има отлични условия за трикове и денсинг - техника, в която изглежда сякаш танцуваш върху дъската. Искаме да засилим интереса към този спорт под тепета. Виждаме, че има много желаещи да се научат.

Популярен е, но не се развива. Ако трябва да сравня двете дъски, скейтът е главно за трикове, а с лонгборда могат да се правят много и различни неща - танцуване, спускане, трикове, удобен е и за пътуване из града. Всеки човек може да се научи с постоянство и малко уроци. Скейтът не е за всеки, докато лонгбордът може да се каже, че е като колелото”, отбелязва Любо.

Михаил казва, че за всеки човек е индивидуално колко време би отнело да се научи да кара лонгборд. „Може да пробваш много пъти и да не успееш, но реално е лесно, ако имаш усещане за баланс. Ако не си надарен откъм тази сфера, малко по-трудно овладяваш дъската. Аз се научих за месец-два”, допълва той. 

По-умелите в лонгбординга учеха другите на трикове

„Карала съм скейтборд преди много време, мога да си представя какво е чувството да се качиш на такава дъска“, си казах след интервюто с двете момчета, които караха с такава лекота и плавност на движенията. Любо ми предложи своята дъска и ме насърчи да се пробвам, при което усетих топката на вълнение в гърлото си.

„Тя е два пъти по-голяма за твоя ръст, но знам, че няма да ти попречи”, засмя се той. И се оказаха прави! Колко гладко се движеше лонгбордът по асфалта и колко лесно беше да поддържаш баланс. Прекарах кратко време, правейки обиколки на алеите, и почувствах тръпката, на която едва ли някой би свикнал.

Бързо се събра навалица от желаещи да се включат, всеки с дъска под мишница. Хукнаха  нагоре по алеята, където трябваше да се проведе слаломът. Правилата на състезанието бяха лесни на теория, но изключително трудни за изпълнение. Конусите бяха наредени през метър по нанадолнището на алеята, а накрая на пистата бяха сложени четири конуса близо един до друг.

Целта беше да се развие максимална скорост без да се бутне нито един конус, като дъската трябва да прави слалом между тях. За всеки бутнат конус се добавя една секунда към времето на финиширалия. Всеки състезател има право на две спускания. Победител в надпреварата стана Станислав Георгиев с рекордните 13,5 секунди. 

 Следващият етап от състезанието беше hippy jump. Борбата бе безмилостно жестока. Битката за първо място спечели Йордан Петров, който скочи цели 1,10 м. За жалост едно от момчетата претърпява инцидент и при тежкото падане нарани коляното си.

Ситуацията бе овладяна хладнокръвно, като въпросното момче Динко доказа, че юнак без рана не може. Той се бе класирал на второ място в слалома със 15,03 секунди. 

Йордан Петров се класира на първо място със скок 1,10 м

Момичетата също се представиха блестящо

Динко разби конкуренцията на слалом, но летвата му се опъна, заради което претърпя инцидент

 Денят за нашите герои завърши подобаващо с групово селфи и шествие до Гребната база, в която лъчезарните скейтъри посрещнаха залеза с весели, гръмки смехове. Събитието, събрало хора от различни градове с еднакви интереси и бе заформило едно дружно общество, на което му предстои на развие своя любим спорт – лонгбордингът.