Силвия Недкова, писател, критик и журналист

Снощи гледах най-безкомпромисния, най-съвършения театрален спектакъл.  Завърнах се за няколко дни в родния Пловдив заради „Пловдив чете“, заради разцъфналите липи, но най-вече заради постановката „Одисей“ в Драматичен театър–Пловдив. Нито едно от трите значими събития не ме разочарова – липите са неустоими, „Пловдив чете“ е вдъхновяващ, а спектакълът беше докосване до божествената хармония.

Твърде дълъг преамбюл за нещо, което не се нуждае от думите ми, защото е много над тях, недостижимо за обикновената ежедневна мисъл.

„Одисей“ в режисурата на Диана Добрева, създаден като слово и драматургия от Александър Секулов, е онова надграждане на вечната тема, което светът е очаквал. Говоря наистина глобално, защото фактът, че е поставена на български в български театър, никак не намалява световното ѝ значение. 

Никога досега, ама наистина никога, не съм се чувствала толкова близо до съвършенството – на 9 реда от него. 

Това е спектакъл, който е отделна вселена. Може да съществува отделно от всеки контекст, не е нужно да бъде вписван в тенденции, да бъде сравняван и мерен по обичайните мерки.

Толкова е цялостен и завършен, че дори е трудно да се открие пукнатина, през която да влезеш и да го анализираш на части. Липсват грапавините, които обичайно помагат на критическото око да намери посоката.

Съвършен е до последния крясък на актьорите, до последната кривина на светлината.  А тя, светлината, е и самостоятелен герой. Рисунъкът по сцената е картина. Нетрайността ѝ, изчезването ѝ са болезнено красиви. 

Драматургичните решения – като 10-те Пенелопи, например – са поразителни. Всеки детайл - а те са много в тази мащабна и хиперпищна постановка, се съчетава с останалите в неотменима, ненарушима валентност, от която се формира ново ниво на разбиране, нови символи, нови кодове. 

Погледът не издържа, свикнал на ежедневната плоскост. Трудно е да обхванеш едновременно всички степени на смисъла, вложен едновременно навсякъде и във всеки отделен елемент.

Задължително трябва да се гледа поне два пъти, за да стигнеш поне донякъде, но никога докрай.

А текстът... Ах, текстът! Думите на Александър Секулов са истинското ново Слово и ни най-малко не преувеличавам. Да преосмислиш най-значимия архетип, да го превърнеш в послание за друго време, да го прехвърлиш в бъдещето, без да го разрушаваш – това е по силите само на автор с надчовешки, гигантски талант. 

Скоро издателство "Хермес" ще пусне на пазара билингва (на български и английски) текста на Секуловия „Одисей“. Нямам търпение да държа в ръцете си тази книга. И нямам търпение да гледам постановката на Пловдивския театър отново и отново, и отново.