Мишеловът на Харис каца невъзмутимо на палубата на луксозната яхта, после прелита над павилиона за въдици, преди да се разходи между щандовете на Пловдивския панаир. Кратко изсвирване и той се връща в ръцете на своя стопанин – Анани Любенов, председател на Българския соколарски съюз.

Ловните соколи, мишеловите, ястребите, полярната сова и европейския бухал се превърнаха в една от главните забележителности на изложението „Природа, Лов, Риболов“, което се проведе в края на миналата седмица в Палата №2.

Мишеловът на Харис е дошъл в Пловдив от далечна Америка.  През последните десетилетия е една от предпочитаните от соколарите  птици за лов. Стана популярен заради умението си да ловува в група, възприемчивостта си при дресиране и общителния си характер.

„Ловните соколи са най-бързите животни на планетата – спускат се от въздуха със скорост от 400 км в час върху жертвата си. Нанасят удар във въздуха и след това на земята я доубиват с клюна и я разкъсват с острите си нокти“, обяснява Любенов.

Хищните птици са родени убийци – те винаги нападат плячката си от посоката на слънцето, като по този начин я заслепяват. „На птицата й е заложено генетично винаги да напада откъм слънцето. Знае, че има предимство. Затова понякога ни е трудно да се сработим на тренировките. Когато въртим примамките не можем да видим откъде ще дойде“, допълва соколарят.

Хищните птици могат да ловуват почти всичко, което лети във въздуха. Освен това те хващат  зайци, кошути, сърни, елени, лисици, вълци и чакали. По-едрите животни са специалитет на скалния орел.

„Не всяка птица може да ловува вълк или лисица. При тренировките се избират такава птица, която при нападението заключва муцуната на жертвата с единия крак, а с другия я разкъсва, забивайки го в гръбнака. Ако орелът не е свикнал да заключва муцуната на жертвата, това може да му коства живота“, подчертава Анани Любенов.

За опитомяване и лов най-често се използват ястребът врабчар, ястребът кокошкар, мишеловът на Харис, скалният орел, както и почти всички видове соколи – най-често северния, скитника и ловния. Полярната сова и европейският бухал също са подходящи за лов на гризачи и заек-подземник, но като цяло предпочитани са дневните грабливи птици.

Любенов отглежда соколи от 20 години. За първи път се сблъсква с грабливите птици в детска възраст, когато придружава ловци на поход. Понякога се случва да намерят ранена или болна птица. „Тогава нямаше спасителни центрове и ловците спасяваха птиците. Започнах все повече да се радвам на момента, в който една птица се възстановява и се пуска обратно в природата“, казва соколарят.

Според него отглеждането и възпитаването на соколи не е трудно, ако носи удоволствие на човек. Отнема много време и соколарят трябва да бъде напълно отдаден на любимите си хвъркати.  „При соколарството няма наказания и не можеш да накараш птицата насила да те слуша.

В цирка лъвът с камшик и ток могат до накарат да скача през горящи обръчи, но соколи и орли никога няма да видите в цирка. Ако нещо не й хареса на птицата, тя прави своя избор и не се връща повече. Най-голямата награда е да се върне при теб“, категоричен е Любенов.  

Соколът разпознава хората. Вижда кога човек е по-нервен или се държи с неуважение към него. Птицата изисква спокойствие и търпение. В Българския соколарски съюз членуват двадесетина опитни соколари. Много от хората, които отглеждат ловни птици, обаче стоят настрана заради законовата забрана за лов с хищни птици.

„Тази забрана е недомислена, защото у нас всеки може да си купи хищна птица без да знае какво да я прави. Другаде легитимни соколари могат да вземат птици от природата, да ги отгледат и да ги пуснат обратно“, смята Анани.

Ловът със соколи е естествен природен процес, в който човекът има косвено участие. Опитомените соколи живеят много по-дълго от събратята си в дивата природа. Рядко една птица в природата оцелява повече от десетилетие, докато в домашни условия се случва орли и соколи да навършат 30-40 години и още да ги бива като ловци.

Българските соколари провеждат годишната си среща всяка есен и устройват уникални състезания „Sky Trial“, каквито се провеждат още само в четири страни по света. Соколарството е обявено от ЮНЕСКО за нематериално културно наследство, достойно да се предаде на следващите поколения.

Евгени Генов е парапланерист, който почти всеки ден се разминава с птиците в небето над Пловдивския край. „Често споделям една и съща термика (въздушно течение) с тях. Летя на 7-8 метра от птиците с тяхната скорост и наблюдавам как родителите учат малките да летят - те падат, майката отива и го подвига отново, изобщо се вижда целият образователен процес“, разказва той.

Общо взето хищните птици не са кавгаджийски настроени, но край Вратцата се е случвало скални орли да се закачат с парапланеристите и да се опитват да се покатерят върху техните парапланери.

„Орлите летят на височина до 1300 м, тъй като на по-голяма височина не се среща плячка. Ние с парапланера достигаме 5 км височина, а рекордът за продължителен полет е 540 км“, отбелязва Евгени Генов.

Все пак летецът с безмоторен апарат признава, че птиците имат по-финно усещане за въздуха и с лекота хващат термиките. По-добри майстори са при извисяването и им трябва малък радиус да се завъртят нагоре към небесната шир.