Днес светът празнува театъра! Едно от най-вълнуващите сценични изкуства, което и до днес владее емоциите на публиката, има своя ден! Международният ден на театъра се отбелязва от 1961 г. по инициатива на парижкия Международен театрален институт, който действа под егидата на ЮНЕСКО. Според устава си организацията има за цел разширяване на сътрудничеството между всички театрални дейци. Честването включва разнообразни национални и международни театрални прояви, като с особена значимост е разпространението на международно послание за Деня на театъра. Обичайно то се отправя от личност от световна театрална величина.

Шествие на артисти от Драмата, Операта, Куклите и ученици от училищата по изкуства ще предшества официалното откриване на пл. "Театрален" на 27 март - Международния ден на театъра. Да се включат в процесията са поканени творци от частни трупи под тепетата. Началото е в 12 часа от двора на театъра и ще премине по главната за радост на минувачите и работещите там.

Финалната точка е площадът между улиците „Лейди Странгфорд“, „Цариброд“ и „Ангел Букурещлиев“, където в 13 ч. официално ще бъде изпълнено решението на Общински съвет на Пловдив мястото да носи името пл. „Театрален“.

"Целта е да обозначим пространството, където се е намирал Международен театър „Люксембург“ и където се е създала първата професионална театрална трупа в България.

Вечерта от 19 часа в Народния театър "Иван Вазов" е церемонията по връчването на театралните награди "Икар" на Съюза на артистите в България. Сред номинираните е актьорът от трупата под тепетата Борис Кръстев в категория "Драматургия" за пиесата "Кулата". Церемонията ще бъде излъчена по БНТ2 директно.

ПЛОВДИВ Е ТЕАТЪР:

12 ч., Двор на Драматичния театър - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ТЕАТЪРА
Шествие по Главната с артисти от всички трупи под тепетата за откриването на новия пл. "Театрален"

13 ч., пространство между ул. "Лейди Странгфорд", "Цариброд и "Ангел Букурещлиев" - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ТЕАТЪРА
Официална церемония по откриването на новия пл. "Театрален"

19 ч., Драматичен театър, Голяма зала - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ТЕАТЪРА
"Едип и пророците" по Софокъл; Текст: Александър Секулов; Сценична адаптация и режисура: Диана Добрева; Сценография: Мира Каланова; Костюми: Марина Райчинова; Музика и саунд дизайн: Петя Диманова, Явор Карагитлиев; Хореограф: Стефан Йорданов; Участват: Константин Еленков, Диана Добрева, Ивана Папазова, Маргита Гошева, Елена Кабасакалова, Симеон Алексиев, Ивайло Христов, Борис Кръстев, Мартин Раков, Златко Шарков

19 ч., Драматичен театър, Камерна зала - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ТЕАТЪРА
"Ръкомахане в Спокáн" от Мартин Макдона; Режисьор: Елица Йовчева; Сценография и костюми: Александра Йотковска; Композитор: Светослав Димитров; Участват: Добрин Досев, Тодор Дърлянов, Мария Сотирова, Емануел Кабанга

19.30 ч., Театър "Хенд" - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ТЕАТЪРА
Театрална къща "Шарж" представя младежкия спектакъл "Всички сме равни" по текстове на Станислав Стратиев; Участват: Георги Ангелов, Пресияна Начева, Александра Станчева, Кристина Йочева, Виктория Гуглева

19.30 ч., Театър „А`Апарт” - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ТЕАТЪРА
„Синдромът Юбю крал” по Алфред Жари; Режисьор: Сашо Петков; Участват: Ясен Видевски, Мария Пирянкова, Йоанна Драганова, Александра Драганова, Диминър Шишков, Велизар Добрев, Борис Михайлов, Димитър Величков, Вая Вълнарова, София Михайлова, Мила Мирчева, Стефани Краева, Мария Василева

ТРАДИЦИОННОТО ПОСЛАНИЕ ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА ТЕАТЪРА:

Нобеловият лауреат Юн Фосе: Изкуството е мир

Всеки човек е уникален и същевременно е като всеки друг човек. Нашият видим, външен вид е различен от този на всички останали, разбира се, и всичко това е супер, но във всеки един от нас има и нещо, което принадлежи само на конкретния човек – което е самият той. Можем да наречем това нещо негов дух или душа. Или друго, можем да решим изобщо да не го обозначаваме с думи, просто да го оставим на мира. Но докато всички сме различни един от друг, ние всички също така си приличаме. Хората от всяка част на света са фундаментално подобни, без значение какъв език говорим, какъв цвят на кожата имаме, какъв е цветът на косата ни. Това може да е нещо като парадокс: че сме напълно еднакви и в същото време съвършено различни . Може би човек е вътрешно парадоксален, в нашето свързване на тялото и душата – ние обхващаме и двете – най-земното, осезаемо съществуване и заедни с това – нещо, което надхвърля този материал, което надхвърля земните граници. Изкуството, доброто изкуство, успява по своя чудесен начин да съчетае напълно уникално с универсалното. Позволява ни да възприемем различното, може да се каже – чуждото, като универсален. По този начин изкуството прекрачва границите между езици, географски региони, държави. Обединява не само индивидуалните качества на всеки, но също така, в друг смисъл, индивидуалните характеристики на всяка група хора, например на всяка нация. Изкуството прави това не чрез изравняване на различията и подравняване на всичко, а напротив, показвайки ни какво е различно от нас, какво е чуждо или чуждоземно. Всяко добро изкуство съдържа точно това: нещо чуждо, нещо, което не можем да разберем напълно и все пак в същото време разбираме по някакъв начин. Той съдържа мистерия, така да се каже. Нещо, което ни очарова и по този начин ни тласка отвъд нашите граници така създавайки трансцендентността, която всяко изкуство трябва едновременно да съдържа в себе си и към която да ни води. Аз не познавам по-добър начин за обединяване на противоположностите. Това е точно обратният подход от този на насилствените конфликти, които виждаме твърде често в света, които се отдават на разрушителното изкушение да се унищожи всичко чуждо, всичко уникално и различно, често чрез използване на най-нечовешките изобретения, които технологията ни е предоставила. В света има тероризъм. Има война. Защото хората имат животински страна, водена от инстинкта да се изживее другото, чуждото, като заплаха за собственото съществуване, а не като завладяваща мистерия. Ето как уникалността – разликите, които всички можем да видим – изчезват, оставяйки след себе си еднаквост, където всичко различно е заплаха, която трябва да бъде изкоренена. Каквото е разглеждано отвън като разлика, например в религията или политическата идеология, се превръща в нещо, което трябва да бъде победено и унищожено. Войната е битката срещу това, което се крие дълбоко във всички нас: уникалността. И това също е битка срещу изкуството, срещу това, което се крие дълбоко във всяко изкуство. Тук говоря за изкуството като цяло, не за театъра или за писането на пиеси в частност, но това е така, както вече споменах, защото цялото добро изкуство, дълбоко в себе си, се върти около едно и също нещо: вземане на всичко уникално и напълно специфичен и превръщането му в нещо универсално. Обединяване на конкретното с универсален, като то бива изразено художествено: без да елиминира спецификата му, но напротив -подчертавайки тази специфика, оставяйки чуждото и непознатото да блесне ясно през нея. Войната и изкуството са противоположности, точно както войната и мирът са противоположности – толкова е просто.

Изкуството е мир.