от Паулина Гегова

Жителите на всеки град в цял свят се отличават със собствени привички, кусури и странности. Пловдивчани не сме по-различни и нашите чудатости също се открояват не по-малко от на останалите. Като цяло България е колоритна държава и във всеки неин край може да се забележат най-разнообразни характеристики на народа.

Но ние се обръщаме към по-познатото ни, а именно пловдивчани и темите табу за нас. Това са теми на разговор, които ни изправят косите, удрят ни в сърцето и разклащат нервната ни система, зараждайки гняв, винаги когато се споменат от външни хора.

Подчертавам, че хуморът и самоиронията са задължителна част от тази статия, а не злобата и обидата.

Теми табу за пловдивчани:

1. “София е столица толкова години, а Пловдив все още си е провинция.“

Провинция! Всеки себеуважаващ се пловдивчанин мрази да наричат града му така. Това идва от факта, че в България думата „прованс“ е изопачена и вместо да бъде използвана за местност извън столицата, наситена със спокойствие и красива природа, се използва най-вече пренебрежително, с цел да омаловажи останалите. В този ред на мисли, всеки кореняк откача когато сравнят дома му с простолюдие и негативното значение на селяния.

2. “Защо са ви останали толкова малко тепета?“

Отговорите на този въпрос може да са много, кой от кой по-цветущ и нецензурен. Темата за тепетата е тежка и болезнена за Пловдив. Гражданите трудно преживяваме разрухата на някои от тях, дори и след толкова години. Навлизането на модернизацията и съвременната архитектура само засилва тази жлъч и сме готови да изсъскаме на всеки посмял да ни докосне по болното място.

3. “Ботев Пловдив кога ще си възвърне предишната слава?“

Възвърна я съвсем наскоро, но допреди два месеца този въпрос можеше да положи началото на гражданска война. „Локото“ или който и да е друг пловдивски отбор също предизвиква такива емоции, въпрос на предпочитания на футболните запалянковци. Агитките в Пловдив хич не са малобройни, а дори и хората, които не са спортни фенове, са винаги готови да защитят градския престиж, независимо дали е в застой или не.

4. “Кога ще протестираме за нещо?“

Протестите се превърнаха в табу през последната година. Изминалите месеци бяха критични за пловдивчани, които неведнъж излизаха по улиците с лозунги и барикади. За Тютюневия град, за построяването на сгради на институции, или рушенето им, за забраната на хоро в централната градска част, за поскъпването, за таксиметровите шофьори, за изсичането на дърветата, за какво ли не. Протестът се превърна в естествен елемент от хобитата на пловдивчанина, което хич не му се нрави.

5. “Защо говорите толкова меко?“

Пловдивчани „мекаме", превръщаме гласната „е“ в „и“ и това е от години, толкова, че е трудно да ги преброим. Всеки край има собствен диалект и това е напълно нормално. Като цяло българите сме свикнали да се шегуваме помежду си за различните звучения на езика ни, но дулото на пистолета в това отношение винаги е било насочено към Пловдив, с обяснението „уж сте културен град, пък не говорите правилно“. Що се отнася до родната реч, не се заемаме да определим къде се говори най-чисто, но пък винаги сме готови да опонираме.

6. “Абе, този Панаир функционира ли още?“

Функционира! Вярно, че Община Варна щеше да получи 29% от капитала му. Вярно, че славата му не е като в миналото, но „Международен панаир Пловдив“ все още е единственият действащ такъв в страната и ние си държим на него. Така че – не ни закачайте на тази тема.

7. “Пловдивската ромска махала е най-голямата на Балканите.“

Да, знаем! Чували сме го и преди. Сюжетът за расова дискриминация, културно съжителство или обвинения не са предпочитани. Гостите на града, дори чужденците се стремят да я избягват и това е най-умното, което могат да направят. Пловдивчани не обичаме да ни се натяква, сякаш сме направили нещо лошо. Към тази тема никога не сме равнодушни. Не можем да останем неутрални, независимо каква е гледната ни точка. Повярвайте – такава винаги има.

Сигурно има и други теми табу за пловдивчани, които сме пропуснали. Ако се сетите още нещо, не се колебайте да споделите мнението си.