Кой ще поеме отговорността за неграмотно написаната Стратегия за развитие на българската култура 2019-2029 г., ще има ли наказани за качения с десетки груби правописни и пунктуационни грешки и други недомислия документ в Портала за обществени консултации на Министерски съвет? Този въпрос отправят с официално писмо до медиите от сдружение „Зограф“.

Подготвеният от анонимни чиновници в Министерство на културата стратегически документ е обида за всички, които милеят за българския език и грамотността и държат на съхраняването на българската езикова и културна идентичност, категорични са от гражданското сдружение. Поради тази причина от „Зограф“ настояват културното ведомство още тази седмица да оттегли неграмотно написаната, след което злополучният и пълен с правописни и пунктуационни грешки текст следва да бъде изпратен за корекции в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин” при БАН.

Изобилието от смайващи правописни грешки в този важен стратегически документ дава ясна, точна картина за нивото на езикова подготовка и грамотност на чиновническия апарат в културното министерство, а това налага текстът на Стратегията да бъде основно „огледан” именно в Института за български език, където работят компетентни специалисти и изследователи по съвременен български език, езикова култура, лексикология, терминология и др.

Очакваме от министър Боил Банов да наложи административни наказания за виновните за допуснатото безхаберие чиновници в Министерството на културата, съпричастни с изготвянето и обнародването в Портала за обществени консултации. От сдружение „Зограф“  напомнят, че във всяка нормална европейска държава такъв скандал автоматично би довел и до оставки.

Авторите на въпросната Стратегия - очевидно хора с ниска правописна култура и с празноти в познанията за пунктуацията, трябва да бъдат помолени да върнат в бюджета изплатените им хонорари за текстовете, категорични са членовете на гражданското сдружение.

Министерство на културата дължи и извинение на всички млади хора в България за обидата, която им е нанесена на стр. 30 в Стратегията за развитие на българската култура със следното „изумително” изречение:

„НОВОТО МЛАДО ПОКОЛЕНИЕ Е ДИГИТАЛНО РОДЕНО И У НЕГО СЕ ЗАБЕЛЯЗВАТ ЛИПСА НА УМЕНИЯ ДА СЕ БОРАВИ С ХАРТИЕНИ ТЕКСТОВЕ”.

Да си позволяваш с лека ръка да упрекваш цялата млада генерация в неумение да чете книги, а в същото време да възлагаш изготвянето на Стратегията на чиновници, които не владеят българския книжовен език и нямат представа от правилата на правописа и пунктуацията, е повече от абсурдно, категорични са в сдружение „Зограф“.

За нивото на общата култура на авторите на _Стратегията _говори обстоятелството, че на стр. 48 при изброяването на действащите в чужбина Български културни институти е посочен „Български културно-информационен център – СКОПИЕ, МАКЕДОНИЯ”, без да се има предвид, че конституционното име на западната ни съседка е Република Северна Македония, отбелязват от
сдружение „Зограф“. 

А ето и няколко цитата от Стратегията за развитие на българската култура 2019-2029 г., демонстриращи учудващо незнание на прравилата за употреба на пълния  и краткия член:

„В рамките на Европейския съюз е подчертан СТРЕМЕЖА да се опазва общото европейско културно наследство и да се създават условия то да бъде достъпно за другите“. /стр.3/

„Със специалния Закон за народните читалища (ДВ, бр. 89 от 1996 г.) се урежда ПРАВНИЯ статут, учредяването, видовете, функциите, управлението и финансирането на читалищата“. /стр.14/

„По официални данни на НСИ към края на 2017 г. БРОЯ на читалищата в страната е 3321“. /стр.34/

„В сферата на аудиовизията и медиите е необходимо да се има предвид ПРИНОСА на филми, телевизия, видео“. /стр. 40/

„РЕГЛАМЕНТА а провеждане на конкурси за национално значими обекти да предвиди и насърчи сътрудничеството с архитектурни бюра от ЕС“. /стр.64/

„Специални усилия трябва да се поставят върху това в този обмен да се ангажират хората и да се разшири ДИАЛОГА между тях“. /стр.83/

„Чрез предварителната оценка се цели подобряване на ЛКАЧЕСТВОТО на СТРАТЕГИЧЕСКИЯТ документ и НАМАЛЯВНЕ на неговата научна и информационна «несигурност»“. /стр.98/

„Междинните/Текущите оценки имат отношение към адаптивността и актуализацията на СЪОТВЕТНИЯТ стратегически документ, като служат за оценка на напредъка на осъществяваните политики/програми. При тях оценъчният процес има за цел да произведе КОНСАТОИВЕН доклад, който съдържа подробен анализ на изпълнението на СЪОТВЕТНИЯТ документ, оценка на съответствието, ефикасността, ефективността, въздействието и устойчивостта на стратегическия документ, съобразно предварително определените цели, приоритети и мерки“. /стр. 98/

Ето и още само три стряскащи цитата, илюстриращи езиковата култура и нивото на грамотност на авторите на Стратегията:

„На широка дискусия се поставят ВЪЗОЖНОСТИТЕ и перспективите свързани с разкриването на нови сценични пространства. Това е изключително динамичен процес, който намира своето изражение и в световен мащаб. Новите форми на изпълнителско изкуство предразполагат към РАЗРИВАНЕТО на такъв тип пространства и предоставянето им на творците сами да ги менажират и развиват. Това може да се превърне в успешна формула за РАЗВИТЕ на сектора като ЗЯЛО“.  /стр.27/

„В изпълнение на чл. 48. т. 4 от Закона за обществените библиотеки сформираният към МЧИНИСТЪРА на културата Национален съвет по библиотечно дело разглежда и предлага мерки за опазване и достъп до националното книжовно и литературно
културно наследство“./стр. 32/

„Основните принципи около се изгражда ПРОЦЕСА на книгоиздаването и книгоразпространението са свързани с необходимостта от да се разработят политики за насърчаване на четенето“. /стр.33/