от Мария Луцова

Върховният административен съд отхвърли две решения на Министерството на културата, с които отказва да регистрира Панагюрското златно съкровище като частна колекция със свое решение от 16 февруари. От години наследниците на Павел Дейков – единия от откривателите на безценното съкровище, водят дела срещу държавата, за да си върнат притежанието на деветте златни съда.

Правните спорове минаха през различни инстанции, а поводите да бъдат завеждани бяха различни – от оспорване на автентичността на ритоните, каничките, амфората и фиалата до вписването им като частна колекция на името на наследниците.

Съдебната битка придоби епични размери. През 2011 г. в Министерството на културата е внесена първата молба от Павел Цветанков за регистрация на съкровището като частна колекция.  На 11 април 2012 г. сестра му Стефка Ангелова също подава молба за вписване, позовавайки се на чл. 102 и чл. 109 от Закона за културното наследство.

Ведомството отхвърля искането й с мотива, че към момента на откриване на Панагюрското златно съкровище е бил в сила Законът за старините от 1911 г. и съгласно чл. 14 откритите в държавна, окръжна или общинска собственост старини принадлежат на държавата.

Посочено е още, че Панагюрското  съкровище, като движима културна ценност, е заведено в основния фонд на Регионалния археологически музей-Пловдив (РАМ) с инвентарни номера от 3196 до 3204 и статутът му е непроменен или оспорван през годините. От датата на откриването му собствеността е само и единствено държавна. 

Ангелова оспорва отказа и така се стига до жалбата й в административния съд от 2012 г. Година по-късно ВАС отхвърля оспорването на първоначалното решение.

В края на 2015 г. другият наследник Павел Цветанков подава в Министерството на културата нова молба за вписване на съкровището като частна колекция. В документите този път фигурират имената и на собствениците на земята, където е открито то – семейство Топалови.  Те не са страна по делото, но по думите на Цветанков имат интерес съкровището да бъде вписано като частна колекция.

С решение от 4 януари 2016 г. зам.-министърът на културата  Боил Банов отново отказва да удовлетвори молбата с аргумента, че от откриването му до днес Панагюрското злато е културна ценност „национално богатство”  и е публична държавна собственост. Няколко месеца по-късно наследниците подават нова молба и този път тя е отхвърлена с решение № 94-00-960/ 15.07.2016 г. от министъра на културата Вежди  Рашидов.

Точно тези два административни акта на Министерството са обявени за нищожни от ВАС.  Любопитното е, че по същество те са едни и същи като аргументи като всички предходни, издадени от Министерството, по искането за регистриране на съкровището като частна колекция.

Това решение с  нищо не задължава Министерството на културата, но означава, че отказът за регистрация е незаконосъобразен.  Оттук-нататък това следва да бъде поправено. Ще подадем документи отново и на основание чл. 16 от Закона за старините, искането ни да бъде регистрирано съкровището като частна колекция, следва да бъде уважено.

Ако това не се случи, продължаваме да се съдим. В началото отново вероятно ще се обърнем към ВАС, а после и към граждански съд. През годините, в които се борим за възстановяването на собствеността, държавата издава все повече и повече документи с невярно съдържание, каза Цветанков пред PlovdivTime. Той допълни, че както Димитър Иванов и Васил Божков имат своите частни колекции, така и той заедно с останалите наследници може да има такава.

Цветанков допълни, че наред с делата за вписването на златото като частна колекция, в подходящ момент ще бъде заведено и дело за придобиването на собствеността на съкровището.

ИСТОРИЯТА

Панагюрското златно съкровище е открито от тримата братя Дейкови на 8 декември през далечната 1949 г. Павел, Михаил и Петко –тухлари по професия, изравят безценните девет съда  в нива в местността Мерул, на два километра от Панагюрище. Те копаят в нивата на Георги Топалов. Мъжете веднага предават находката на властите в родния си град.  

Поради невъзможността да бъдат съхранявани в Панагюрище, те са докарани в Пловдив и заведени в инвентарната книга на Археологическия музей под тепетата. Братята получават 300 000 лв. от община Пловдив – нещо, което става ясно от протокол на Народния съвет.

 Златните съдове са вписани в Инвентарната книга на музея  са с номера от 3196 до 3204. Това се случва на 29 декември 1949 г. – дни след откриването на съкровището. За музея в Пловдив е изработена специална витрина, която да пази съдовете. Съкровището остава в града до 1974 г., когато по заповед на тогавашния министър на културата е транспортирано в София и започват неговите митарства по света.

Деветте златни предмета представляват четири ритона, формени като глави или части на животински тела, три канички като глави на амазонка и фиала – плитък съд с изключително красиви орнаменти и сцени от митологията.  Предметите са датирани от IV-III в. пр.Хр.  и са използвани за пиршества или религиозни ритуали.

МЕРКИ И ТЕГЛИЛКИ

Наследниците на Павел Дейков оспориха и автентичността на Панагюрското съкровище, като основен аргумент им бе разминаването в тежестта на деветте съда. Според наследниците при откриването то е тежала 7,500 кг. Четири години по-късно е 6,164, а през 1961 г. – малко повече от 6,163 кг. Според документите, които Павел Цветанков открива, грамажът продължава да варира, а през 20150-а съкровището е с тегло малко над 6,158 кг.

През 2014 г. швейцарската лаборатория „Евротест контрол” изследва 33 взети проби от съкровището.  По думите на тогавашния директор на Националния исторически музей те по категоричен начин доказват автентичността на съдовете.

Допълнителен аргумент, с който държавата опроверга съмненията, че съдовете, които пътупавт по света са оригинали, бе и изследването на парче от един от съдовете. То е счупено вероятно още при инвентаризирането му в Пловдивския археологически музей. Става дума за крило на сфинкс от експоната, който е заведен с инвентарен номер 3201.

При анализа на швейцарците се е получило 100 процента съвпадение на чистотата на златото и процентите на примеси с други метали като цинк и манган.

ЗАТЪМНЕНИЕ

Панагюрското съкровище не е държавна собственост, а е собственост на Пловдивския археологически музей. Това са единствените документи, представени пред съда през годините на съдебни дела. Става дума за инвентарната книга, в която са описани и въведени деветте експоната.

За периода от 1974 г. , когато тогавашният директор на музея в Пловдив Джамбов предава съкровището на арх. Бояджиев в Министерството на културата, до 1982 г., когато Георги Китов го предава с документ на Националния исторически музей, документи липсват. Какво се е случвало със съкровището в този период поне на хартия не е ясно.