от Паулина Гегова

Фестивалът Пловдив чете кипи с пълна сила. В програмата са включени не само литературни четения, но и съпътстваща музикална програма, която е от разнообразна, по-разнообразна. Литературата и музиката са тясно свързани. Често едното изкуство се вдъхновява от другото и обратно, като се получават забележителни творби.

Снощи галерия U P.A.R.K. ни предостави едно доста симпатично представяне, в което литературата отстъпи на музиката. След четенето на сборника „Игра на гъски“ от Йордан Радичков, на импровизираната сцена застана една доста интересна колаборация, която включва поета Тома Марков и китариста Рене Ранев.

Двамата се запознават в късната есен на миналата година. Тома твърди, че това се е случило в Берлин, Рене отрича. Кой крив, кой прав няма голямо значение. Творците ясно показват артистичната си страна, без да се притесняват да се шегуват с останалите, а и със самите себе си.

Проектът Рене/Макаронов използва гост барабанисти за всичките си събития, като снощи ролята беше поставена в ръцете на Николай Табаков. Не могат да определят точния си стил, но насоките, които дават са, че творят в графа акустичен рок.

Още при запознанството им Рене предлага на Тома Марков да облече лириките му в музика. Бързо разбират, че имат общ поглед към изкуството и метода му на работа.

До сега Рене винаги ме изненадва. Какъвто и текст да направя, знам, че той ще напише такава музика, каквато аз съм написал и обратното. Когато той ми даде музика, тя ме вдъхновява. Никога не съм се чувствал толкова жив, отколкото когато работя с него. По различното при нас е, че ние знаем, че музиката и поезията са едно. Хватката е да знаеш какво искаш от тях, споделя Марков.

Песните са с разностранна тематика. Близки до възприятията на хората, лежерни и разпускащи. Някои от текстовете на Рене са вдъхновени от музата на любовта му – Дарина Русева, други са с напълно социална насоченост, но всички са обединени от идеята на доброто настроение и нуждата от обич.