Рене Карабаш разтваря мъжката душа с “Писма на Омар до бъдещата му съпруга“
„Писма на Омар до бъдещата му съпруга“ е новата нестандартна книга на писателката, поет и актриса Рене Карабаш, която вече е на книжния пазар. Рене отново ни изненадва с нещо нестандартно и екстравагантно, като ни занимава с човешките търсения на истинската любов в живота. На тази книга е трудно да бъде сложен етикет или да бъде отнесена към конкретен жанр. Това е книга-писмо. Епистоларна поезия в проза. Книга – опит за размиване на границите между любимата и Бога, между любимата и себе си. Книга за зрящите в тъмното.
Човек на име Омар пише и изпраща писма на бъдещата си съпруга, която още не е срещнал и която не познава. Не знае кога и къде ще се появи в живота му, не знае как изглежда и дали изобщо е родена. Тогава къде точно изпраща тези писма? Получава ли ги някой? Ще получи ли отговор от нея? Това са въпроси, които губят своя смисъл, потъвайки в дълбочините, в които Рене ни потапя, и ние неусетно започваме да се превръщаме в Омар.
Тези до болка откровени любовни писма ни карат да се питаме дали Омар не търси своя изгубен Бог и дали едва когато станем съвършено цели и обикнем истински себе си, ще срещнем така мечтаната любов, която този път ще остане…
Отговорите на тези въпроси са скрити в 10-те писма в книгата. От кого обаче е 11-тото писмо?
„Когато получих нулевото писмо на Омар до бъдещия му редактор, професионалните ми деформации взеха връх и първата ми асоциация със заглавието беше свързана не с деликатес от серията frutti di mare, а с името на втория праведен халиф и кръстения на него (не с кръст, а с полумесец) любим актьор от спечелилия пет Оскара „Доктор Живаго”. Но както се казва – ядец! Писмата, за които Омар Шариф би мечтал да е изпращал я на Джералдин Чаплин, я на Джули Кристи, и с които Рене Карабаш се опитва да вземе на абордаж поредния литературен жанр в писателската си кариера, са от някого с глава на омар, който търси някоя с глава на скарида. Докато, с подострена до червено писалка в ръка, четях писмата и се потисках до синьо, че няма с какво да съм полезен на следващите им получатели, се чудех защо аджеба Рене, вместо да ме покани да направя на салата, тръпнеща да види бял свят стихосбирка, ме е турила в центъра на мишена от десет епистоларни кръга, образувани от метнато във фантазията ѝ единадесето любовно писмо-камъче. Възможно е една от идеите ѝ да е била да направи очна ставка на „мъжките“ писма с чифт мъжки очи. По-важният резултат обаче беше, че писмата създадоха у мен неподправено усещане за домашен уют, възможен благодарение на някого или нещо бъдещо, които всеки може да върне в сегашното, независимо дали въпросните някога действително ще съществуват.
Това, което най-много ме впечатли, беше, че за пореден път Черноглавата (Кара–баш) е успяла да не е себе си, тоест – да напише нещо, което няма вземане-даване с предишните ѝ текстове, като при това е избегнала едно от основните изкушения пред всеки поет – оригиналниченето заради самото оригиналничене. Вместо това, тя е предпочела да е „ръката, която пуска ръката ти, за да преминеш на другата страница”, пише за книгата редакторът Азиз Таш.
Рене Карабаш (Ирена Иванова, р. 1989 г.) живее активно между литературата, киното и театъра. Между града и селото. Между другите и себе си. За романа си „Остайница“ (2019 г.) Рене Карабаш е удостоена с престижната литературна награда „Елиас Канети“, наред с две номинации за Роман на годината от Национален Фонд „13 века България“ и Литературни награди „Перото“. Стихосбирката ѝ „Братовчедката на Зорбас“ (2020 г.) е с две номинации – за Литературни награди „Перото“ и Национална награда за поезия „Иван Николов“, за която престижна награда е номинирана и с първата си стихосбирка „Хълбоци и пеперуди“. Рене е носител на Първа награда за белетристика от Националния литературен конкурс „Боян Пенев“. Тя е сред най-превежданите български съвременни поети и писатели.
Рене е основател и преподавател по творческо писане в писателската Академия „Заешка Дупка“, която събира в лекторския си състав някои от най-големите ни писатели, сценаристи и драматурзи в България.
За ролята си във филма „Безбог“ на реж. Ралица Петрова тя получава редица престижни филмови награди за най-добра актриса: „Сребърен леопард“ (Локарно), „Сърцето на Сараево” (Сараево), „Алуминиев кон“ (Стокхолм), „Златна роза“ (Варна), Номинация за най-добра актриса от Българската Филмова Академия.