Когато Пловдивският драматичен театър и "Сцена на кръстопът" обявиха националната новина, че откриващият спектакъл на един от най-авторитетните фестивали в света - в Авиньон, идва под тепетата, сякаш тя потъна в общия злободневен информационен поток. Само вярната театрална публика очакваше с нетърпение и интерес "Разстоянието" на Тиаго Родригес (арт директор на форума във Франция). Дали ще бъде онова взривяващо преживяване, което всеки зрител в залата през двата дни, когато се игра, ще помни дълго, дали ще се превърне наистина в събитието на годината?

"Разстоянието" е едно от най-значимите събития, които бележат театралния живот в България през отминаващата вече 2025 г. Няма съмнение! И е важно да се отбележи кои са "виновниците" това театрално чудо да се случи.

Екипът на Драматичния театър начело с директора Сюзанна Арутюнян-Василевска положи огромни усилия да постави Пловдив на европейската карта не само като домакин на събитието, а и като копродуцент на "Разстоянието". Това постави Драмата сред редица авторитетни международни фестивали и организации и със сигурност го вкара в лигата на европейските театри и партньорства.

Екипът на фестивала "Сцена на кръстопът" също заслужава поздравления, че в навечерието на 30-годишнината си посрещна такъв мащабен проект във всичките му измерения.

Цялото това чудо, което води българската публика към този дълго прокламиран достъп до европейско съдържание, повдига очаквания. Дано разстоянието към следващия проект не се измерва от Марс до Земята и да се случи достатъчно скоро, за да възнагради и зрителите, които имат глад за подобни проекти.

МНЕНИЯ:

Катерина Георгиева, театровед:
Тиаго Родригес, тази вечер в Пловдив.
Не световен, космически театър.
Истинските сълзи не са шумни. Не са патетични. Те са като мошеник, който напуска мястото на престъплението в последния момент. Малко преди да светнат и да го хванат. Тоя плач е екзистенциален. Хем го познаваш, хем те хваща като буря в Пирин без ветровка. И ти не му се стискаш. Деликатно, но разтърсващо. Хем такава е истинската театрална красота, драги. Изкуството, което разглабя, замлъква, изкарва ти вътрешностите, но стилно, изискано, с малко френска псувня, но много смисъл, после те разрушава, и накрая те събира. Като LSD под морско небе. Като първото влюбване. Или като последното, кой знае.
Големият, добрият театър не крещи. Той е бос. Но свети. Обикновено е сам. Защото публиката му мълчи. Като онази женственост, която няма нужда от показност и кокетство. Като събрани в шепата морски дарове. Като прозявката на дива котка. Изобщо, няма значение като какво.
И няма да е пресилено ако кажа, че този театър връща смисли. Не смисъл, смисли. Без дори да го е търсил. Просто така. Защото е по-голям от себе си. Защото "разстоянието" не е физична величина.

Тодор Дърлянов, актьор:
Приемете това като лично свидетелство.
Снощи в рамките на фестивала " Сцена на кръстопът" - 2025 на сцената на Драматичен театър – Пловдив спектакъла „Разстоянието“ на Тиаго Родригес се случи като истинско чудо. Пиесата, създадена за Festival d’Avignon 2025, пристигна при нас като една от първите спирки от международното им турне.
Това беше от онези редки моменти, когато сцената и зрителната зала дишат заедно – и мълчанието между думите е по-силно и от аплодисментите. Чудото не е слух. Чудото е онова, което сам преживяваш.
Благодаря на актьорите Alison Dechamps и Adama Diop за дисциплината, топлината и мащаба на тяхната играта. Благодарности и към целия творчески екип начело с Tiago Rodrigues (текст и режисура), Fernando Ribeiro (сценография), José António Tenente (костюми), Rui Monteiro (осветление), Pedro Costa (музика и звук), Thomas Resendes (превод), Daniel Hahn (английски за субтитрите), Sophie Bricaire (артистична колаборация), André Pato (асистент-режисьор), Thomas Medioni (стажант-режисьор).
Горд съм, че Драматичен театър – Пловдив е копродуцент на спектакъла заедно с Фестивал д’Авиньон. Това не е формалност, а доверие и отговорност, които приемаме сериозно.
Благодаря на целия екип на Драматичен театър - Пловдив – сценични работници, осветление, озвучение, мултимедия, гардероб, транспорт, логистика, разпоредители, международен отдел, администрация и ръководство – за професионализма и за това, че посрещнаха „Разстоянието“ като у дома си. Без показност, без шум – с точност, грижа и характер.
Снощи си тръгнах тихо. Оставих видяното да попие. И ще го нося дълго.

Десислава Шишманова, журналист:
Много важно и смислено дело в биографията на Драматичен театър-Пловдив – да бъде копродуцент на спектакъла „Разстоянието“, с чиято премиера беше открит фестивалът в Авиньон 2025. А фестивалът в Авиньон, знаем, е най-старият в Европа и е сред най-значимите събития в света на сценичните изкуства. Португалецът Тиаго Родригес, артист, драматург, продуцент и режисьор, е авторът на текста и режисьорът на „Разстоянието“. От 2022г е директор на фестивала в Авиньон и творец от неназованата световна театрална Premiership. Ето такъв е background-ът на представлението, което копродуценството на Драматичен театър-Пловдив с фестивала в Авиньон доведе в България. В две поредни вечери публиката на фестивала Сцена на кръстопът имаше среща с най-високо театралното, катарзисно преживяване. Среща с изкуство, което вълнува на различни нива - емоционално, нравствено, театрално, психологически, човешки. Видение или интуиция за общото ни бъдеще, тревога пред заплахата от разпада на колективната памет, затрогващо човешки и дълбоко лично преживяване на най-важните теми: общуването с най-близките и скъпи хора, връзката и дистанцията между нас, която нараства до планетарно далечно разстояние. Мисля че голямата тема на „Разстоянието“ е паметта. Паметта и спомените са онова, което сме ние. Личните – за малките моменти, от които е направен животът. И колективните – съзнаването на минали събития, исторически и обществени, възможността да виждаме свързаността между тях. Какво остава от нас, когато ни отнемат паметта и спомените? Изчезват връзките с най-важните хора, онова, което е животът ни. Изчезваме и ние. Темата не е нова, самият Родригес се занимава с нея и в други свои пиеси (особено в By Heart – визитната картичка на Родригес); веднага си спомняме и реплика от текста на „Одисей“ на Alexandar SekulovАлександър Секулов „...човек, докато помни, не е мъртъв!“ .
Ако сте сред щастливците, гледали „Разстоянието“, то актьорските превъплъщения на Алисън Дешан и Адама Диоп, (покъртително изпълнение на Адама Диоп в ролята на бащата!!!), деликатната, минималистична в изразните средства режисура и сценично решение, през звуковата картина и топлия глас на Гаетано Велосо, тогава вероятно сте почувствали, как стените на художествената условност падат... и се оказвате в един тих, личен свят, разтърсвани от ридание.
"Разстоянието" получи приза на фестивала Сцена на кръстопът - за изключителни постижения в театралното изкуство.

Габриела Хаджикостова, актриса:
Снощи на фестивала "Сцена на кръстопът" гледах едно разтърсващо представление.
Едно представление, което те преобръща с хастара навън. Един текст, сред който се чувстваш отречен и изтласкан от света, от цялата му грубост и безнадеждност. Запокитен някъде там, на друга планета. Останал без въздух, но въпреки това приласкан и приютен. Защото потънал и скрит в тъмнината на салона това представление те кара по много нежен начин да се замислиш. Отново осъзнах, че само французи могат да играят така. Играта им е фина и дълбока поезия.

Като картина на Вато. Гледаш лицата им, фините и изразителни движения на ръцете, чуваш гласовете им обхождащи една трескава партитура, чуваш паузите им и си задаваш все по-болезнени въпроси. За смисъла, за отсъствието ни от самите нас си, за отговорността, за дезертьорството ни от всички човешки ценности, за отговорността ни и за остро стърчащия въпрос какво ще оставим на децата си. И къде е спасението? На друга планета, където забравяш всичко земно и в свят "с изкуствено произведен зехтин, но без домати". Защото тук ни зехтина, ни доматите са вече решение и не носят спасение... Толкова символика. Толкова красота, толкова болка.

Щастлива съм, че по съвпадение на обстоятелства станах съпричастна на тази актьорска игра и присъствието на смисъл на сцената!
Драматичен театър Пловдив, респект за решението и смелостта да виждате и мечтаете надалеч и осъзнавайки нивото си да търсите партньори - величини! От това се ражда истинско и смислено Изкуство! Това дава надежда!

Лили Бързева, пиар:
Абсолютно съвършен, човечен, Театър от друга орбита...

Гина Кафеджиян, експерт по международно сътрудничество в АМТИИ:
Завихря - думите, решенията, посланията, изиграването, поставянето... с всичката човечност, с цялата обреченост и всичкото бъдеще...!