Асоциацията на работодателите в театралната област приветства създаването на Асоциацията на креативните театрални агенции (АКТА) като знак за активност и стремеж към по-добра организация на независимия театрален сектор в България. Независимите продуценти и културни организации имат важна роля в развитието на театралния живот, в създаването на нови спектакли и в привличането на разнообразна публика. В този смисъл тяхното професионално обединяване е естествен процес в развитието на културната екосистема. Същевременно считаме за важно в публичния дебат ясно да се отчита спецификата на различните модели на функциониране в театралния сектор.

Държавните и общинските театри в България функционират по репертоарен модел, който съчетава художествена дейност, дългосрочно развитие на актьорски трупи, поддържане на постоянни екипи, образователни и социални функции, както и ангажимент към културния живот в различни региони на страната. Тези институции носят отговорност не само за създаването на спектакли, но и за устойчивото развитие на театралната среда, за достъпа на публиката до култура и за съхраняването на професионални театрални колективи.
Поради тази причина държавните и общинските театри не могат да бъдат разглеждани единствено като инфраструктура за представяне на спектакли, а като художествени институти със собствена мисия, творческа политика и обществена функция.

Във връзка с конкретните предложения, представени от АКТА, считаме за важно да бъдат отчетени няколко съществени особености на функционирането на публичните културни институции. По отношение на предложението за въвеждане на максимален праг за разходите по външни услуги следва да се отбележи, че в практиката на сценичните изкуства понятието „външни услуги“ обхваща изключително широк спектър от дейности. Налагането на фиксиран процентен таван върху подобни разходи би могло да създаде сериозни практически затруднения и в редица случаи да направи невъзможни гостувания, копродукции и други форми на сътрудничество между различни организации.

В същото време следва да се има предвид, че дейността на държавните и общинските културни институти вече подлежи на строга финансова регулация и контрол съгласно действащото законодателство и правилата за управление на публичните средства. По отношение на идеята за въвеждане на квоти за достъп на независими продуценти до сцените на държавните и общинските театри е важно да се подчертае, че тези институции не представляват само инфраструктура, а функционират като художествени организации със собствена репертоарна политика, творчески екипи и дългосрочна стратегия за развитие. Поради тази причина решенията за включване на гостуващи спектакли и партньорства с външни продуценти традиционно се вземат в рамките на художествената и управленската автономия на съответния театър.

В практиката на българските театри подобни партньорства вече съществуват и се реализират чрез различни форми на сътрудничество – гостувания, копродукции и съвместни проекти – които се определят от художествената политика и възможностите на всяка институция.

По отношение на предложението за въвеждане на минимални ценови прагове за билетите следва да се има предвид, че държавните и общинските културни институции изпълняват важна обществена функция, свързана с осигуряване на достъп на широк кръг от граждани до културни събития. В този контекст ценовата политика често е съобразена не само с пазарните условия, но и със социалната мисия на тези институции, включително чрез различни форми на достъпни цени и социални отстъпки за ученици, студенти, пенсионери и други групи.
Ето защо ценовата политика на публичните културни институции следва да отчита както икономическите, така и обществените аспекти на културната дейност.

По отношение на използването на билетните каси на държавните театри следва да се отбележи, че те функционират като част от организационната и административната структура на съответните институции и са пряко свързани с управлението на техния репертоар и дейност. Аргументът, че тези каси се поддържат с публичен ресурс и следователно следва да бъдат безвъзмездно достъпни за всички участници на пазара, поставя и по-широк въпрос за използването на държавната културна инфраструктура.

Ако подобна логика бъде приложена последователно, същият аргумент би могъл да се отнася и до други елементи от функционирането на държавните културни институции – сценична техника, административен капацитет, сграден фонд, технически и обслужващ персонал. Подобен подход би означавал на практика частни продуценти да използват значителна част от инфраструктурата на държавните културни институции без разход, което поставя въпроси за справедливото и устойчиво управление на публичния ресурс.

В практиката на много театри вече съществуват различни форми на сътрудничество при продажбата на билети за гостуващи спектакли, които се договарят между партньорите в рамките на конкретните проекти и съобразно организационните възможности на съответната институция. АРТО подкрепя развитието на партньорства между публичните културни институции и независимите продуценти. Подобни партньорства вече съществуват в много театри в страната и обогатяват културния живот, като създават възможности за среща между различни творчески екипи и публики.

Смятаме обаче, че подобно сътрудничество следва да се развива на основата на професионален диалог, взаимно уважение към различните модели на работа и съобразяване със специфичната мисия и отговорности на публичните културни институции.

В този контекст АРТО счита, че всякакви предложения за промени в регулацията на театралния сектор следва да бъдат внимателно анализирани, така че да се запази балансът между публичния интерес, художествената автономия на културните институции и развитието на независимия сектор. Убедени сме, че устойчивото развитие на театралната среда в България може да бъде постигнато не чрез противопоставяне между публичния и независимия сектор, а чрез диалог, прозрачни правила и партньорство, в което всяка страна запазва своята специфика и принос.

Репертоарният театър е гръбнакът на българската театрална система и гарантира устойчивостта на професионалната сцена в страната. Държавният театър не е просто сцена под наем, а културна институция с обществена мисия, репертоар и отговорност към публиката. АРТО остава отворена за конструктивен разговор с всички професионални организации в сектора с цел търсене на решения, които подкрепят развитието на театъра в цялото му многообразие и в интерес на публиката.

Независими театрални продуценти създават АКТА, искат достъп до сцени и каси на държавните институтиЗоват за равнопоставеност в културния сектор