Примата на Пловдивската опера Таня Иванова ще бъде една от звездите в проекта „Женските гласове на България“ в престижната зала Cité de la musique в Страсбург. Събитието, което е на 9 март, е по повод Българското председателство на ЕС и се организира от Министерството на културата, Българския културен институт в Париж и мисията ни в Страсбург. Заедно с Иванова на сцената ще излезе пианистът и композитор Екатерина Николова, която от години живее и работи във Франция. В концерта задочно чрез специални видеа ще се включат и световноизвестното българско сопрано Соня Йончева и Силви Вартан.

Програмата на концерта ще включва и силно присъствие на фолклоните традиции. Те ще бъдат представени от Нина Николина и колегите й в новия проект “Магическите гласове на България“  Александра Борисова, Бисерка Пиларска, Атанаска Бонева, Таня Първанова, Еличка Кръстанова.

Нина Николина ще представи и друг свой популярен проект “Пендара етно проджект”, в който народната музика се среща със съвременната електронна сцена.  В проекта участва и дългогодишният, музикален партньор на Нина Николина -  перкусионистът, композитор и музикален продуцент Калин Вельов. Той е единственият мъж в спектакъла в Страсбург. За разлика от обичайните си перкусии, този път Калин Вельов ще има соло на тъпан.

По време на концерта ще прозвучат някои от най-популярните,  български народни песни като “Седнало е Джоре“,  “Бре Петрунко”, “Дилмано” , “Полегнала е Тодора” и “Мори айда, айда ”.

“Това не е традиционен концерт, а мултимедиен спектакъл, в който се разказва историята на българската песенна традиция - от древността до наши дни”, казва режисьорът на спектакъла Любомира Костова. Тя, заедно с режисьора на мултимедията Ема Константинова и сценариста Георги Тошев,  представят панорама от най-доброто на женските гласове на България през годините.

“Традиционното пеене в България е специфично за всеки регион, но в него е заложена силната връзка на българина с природата. Той й се моли, той прави магии за плодородие, той живее в хармония с нея. Природата „диша“ в песента, в звуците, в реденето на думите. Родопската песен носи мекотата на Родопите – планината, в която се вярва, че е роден легендарният певец Орфей. Красивата,  родопска песен „Излел е Дельо хайдутин” е българското „космическо” послание, избрано сред множество други музикални предложения да представи земната цивилизация. През 1977 г. златната плоча на Вояджър отлита и там е и тя, българската песен, съзвучна с Космоса”, разказва консултантът на спектакъла доц. д-р Веселка Тончева  от БАН.