Местният парламент прие с мнозинство Културния календар на Пловдив за 2026 г. 40 съветници гласуваха "за", трима - тези от БСП, дадоха отрицателен вот, двама се въздържаха. 

Като дежавю протече първата част от дискусията. Представителят на ПП-ДБ Владимир Славенски поиска в списъка с градски чествания да бъде допълнен 1 февруари като Ден за почит на жертвите на комунистическия режим. 

Съветникът от БСП Калин Милчев призова на терена на културата да се търси обединение, а не разединение и да не се поставят разделителни линии. Подобен сценарий се е случвал и в предходни години на сесия.

Все пак предложението бе прието на микрофон от кмета Костадин Димитров, както и това на Али Байрям в списъка да бъдат включени Денят на ашурето, Рамазан байрам и Курбан байрам. Именно това накара тримата съветници да гласуват отрицателно. 

В свое експозе пред местния парламент Костадин Димитров подчерта, че последователно и всяка година Община Пловдив повишава финансирането на културата под тепетата с 10 процента. 

"Лятото имаше вечери с по 12 събития. Устойчиво поддържаме големите фестивали и събития на града с финансиране през Общината, така и през фондация "Пловдив 2019", както и през Министерство на културата", каза той. 

Всички общински съветници адмирираха работата на зам.-кмета Пламен Панов и администрацията на отдел "Култура". 

"Приемането на културния календар предходната година е добра практика. Това създава предвидимост и добри практики. Факт е, че през годините Община Пловдив има една устойчива политика в поддръжката на събитийния живот на града. Може би е добре да се помисли за създаването на фонд "Култура", който да осигурява не само общински средства", каза Борислав Инчев от "Браво Пловдив". 

В отговор Пламен Панов заяви, че екипът му е разглеждал различни възможности, а Законът за закрила и развитие на културата има нужда от има нужда от изменения и посочи, че ние имаме вече работеща фондация "Пловдив 2019", която администрира множество събития. 

"Според ЗЗРК има вариант Общинският съвет да приеме наредби, както се случва тук. От друга страна според закона фондът има собственост, а фондацията - не, но и двете използват еднаква методология на работа", каза зам.-кметът и посочи, че много български градове вземат разработената стратегия на Пловдив и създават фондации, защото се готвят да кандидатстват за Европейска столица на културата през 2032 г. и даде за пример Бургас. 

Още една важна за града тема бе сложена в дневния ред на сесията от Стефан Послийски от "Съединени за Пловдив". Първо той похвали екипа на Пламен Панов за качеството на културния календар и призова да се държи високо ниво за да "продължим да бъдем културна столица на Европа, а защо не и на света. 

След което повдигна болната тема за Концертна зала. 

"Струва ми се, че е добре Общинският съвет да излезе с декларация и да упражним нужния натиск върху държавата, която е длъжник на пловдивската култура. Пловдив не може да бъде поставян наравно с други общини, които правят читалищна култура.Концертна зала трябва най-сетне да бъде завършена", каза той. 

Костадин Димитров му посочи, че причината в залата да не се работи е конфликт между фирмата изпълнител и проектанта арх. Бойко Кадинов. Той искал да се запази стенната облицовка, която обаче съдържа канцерогенни материали, както и напълно компрометираните дюшеме и столове. 

"Ние ясно сме заявили своята позиция в Министерство на културата да се прекрати договорът с архитекта", каза кметът. 

Послийски обаче го репликира, че заявената ясна позиция на местния парламент ще покаже, че съветниците и пловдивчани не са безгласни букви. 

След това се пристъпи към гласуване, защото нямаше дискусия относно събитията в календара.