Живеещият в Пловдив млад художник Димитър Шопов ще нареди самостоятелна изложба в галерия „SARIEV Contemporary“ в Пловдив. Експозицията „Хора, години, живот“, която ще се открие на 14 юли в 18,30 часа, съдържа непоказвани досега произведения от периода 2014-17 г. и изпълнени в специфична техника, определена от него като „прерисунка“.

Изложбата следва линия на интерес, характерна за творчеството на Шопов, свързана с автобиографичността, документацията, семейната история и пътя на самия художник. Неизменна част от изложбата „Хора, години, живот“ е и текстът към нея, написан от „анонимен критик”, както и придружаващото го обръщение на автора.

Послание от анонимен критик

Познавам Димитър от дълги години и наблюдавам неговото творчество така, както залязва едно слънце. Tо е красиво, не дразни окото, романтично, но за кратко. Почоплиш малко семки, позамислиш се, па залезе. Но идва нов ден и ето го... То изгрява...
Ако сте избрали този лайфстайл, вие сте обречени да гледате, а не да ви гледат. Ето затова на мен се падна честта да представя Митко, който няма време за залези, но чийто идеал е слънчогледовата семка. С риск да се повторя, все пак трябва да направим малка справка с някои биографични събития от живота на този пловдивски художник. 

Роден е в гр. Кърджали през 1980 г. в семейство на пазарджии. Детството му преминава на сергията, с незабравими летни паузи при баба му в Крумовград. Прескачаме яките гимназиални години и казармата, след което заминава при леля си в Пловдив да учи за бакалавър в АМТИИ-то, после за магистър в НХА, после на борсата...

През 2007 г. Димитър е вече официално образован, няма какво повече да даде на страната си, хваща пътя и заминава за Африка, където в продължение на 10 години се запознава в дълбочина с творчеството на никому известния дотогава титан на световната арт сцена - ГАВАЗОВ. Климатът в Африка е известен на всички - там човек обръгва, забравя ума и дума, хваща тен, сърцето се отваря, глад.

Видимо преобразен, художникът се завръща в България през 2012 и отваря малко ателие в Стария град, но нещата не потръгват. Той се взема в ръце и започва да описва поучителни спомени от третия свят. Става известен единствено на арт-средите в България с книгата си за световно известния художник Гавазов и дотам. Печели награда за литература, признание, приятели, малко пари. Картините му започват да се продават и не след дълго те свършват.

Една нощ в продължение на един сън той се пита: „Къде ми отидоха картините?“ Отговорът идва на следващия ден. Отваря огромно ателие в Пловдив и се отдава на небивало прахосване на материали с цел създаване на нещо НОВО в изкуството: слама, пръст, гипс, тел, камъни, пяна, тръби, дунапрен, ламарини, вълна, маркучи, пепел, С200 и др. му помагат да открие една Супернова, която е едва на 15 км отвъд Пловдив.

Там той ще разработва дълги години пълнометражен филм със свои съмишленици за сътворението на вселената и е на път да го пробута на Кан, Венеция, Берлин, Милано...
Сега той най-вероятно монтира или рендерира НОВОТО...

Изложбата на Митко е посветена за спомен на хората. Без намеци за политика, без никаква социална несправедливост, и без кой знае каква причина - те са просто прерисувани. 

Обръщение от Димитър Шопов

Здравейте, 
Казвам се Митко и съм художник. Обичам да рисувам снимки. Само цветни снимки. Ако прерисувам черно бяла снимка си я оцветявам. Като малък рисувах с показалец във въздуха. 
После спрях да виждам във въздуха и се прехвърлих на хартия. Сега вече, като голям, виждам главно в екрана.

Пак с показалец рисувам нали, но с тъчпада. Аз харесвам снимката, не толкова спомените. И картички също прерисувам, screenshots също от видео... И картини също прерисувам... етикети, опаковки, вестници... От натура също прерисувам - на един вечерен акт един път в на Любо ателието - ако дойдете на изложбата, ще видите. И така след като почнах да прерисувам снимки, реших един ден, че може и да ги префотографирам. 

Заповядайте на моята изложба! 
Рисунки на стари снимки и нови снимки на прерисуваните снимки.


Димитър Шопов е роден през 1980 година в град Кърджали. Завършва магистратура, специалност „Сценография“ през 2007 в Национална Художествена Академия, София. Работи в столичните театри „Театър София“ и „Сфумато“ като сценограф.

Има три самостоятелни изложби в галерия L’unioin de Paris, Пловдив и участва в редица групови в страната и чужбина, като „Скъпи мой провинциалист“, Swimming pool, София (2017), „Оставете ги да рисуват“, SARIEV Contemporary, Пловдив (2016), All I Can Do is Art, Прага (2013), „Гавазов и неговото време“, Sofia Contemporary, Near, Closer, Together, Sofia (2013).

Част от реализираните му проекти са „Търг на авангардно българско изкуство, Гавазов и неговата школа, оригинали“, пърформънс на Вера Млечевска и Димитър Шопов, част от НОЩ на музеите и галериите, Пловдив (2014), „Гавазов“, пърформънс, част от фестивала „Улица Отец Паисий- Текст“, Пловдив (2012), „Наши си работи“, проект, част от НОЩ на музеите и галериите, Небет тепе, Пловдив (2011), „На Джумаята“, проект, част от НОЩ на музеите и галериите, Пловдив (2010).

През последните 10 години се отдава на изследване на живота и творчеството на художника Гавазов и търсене на артефакти свързани с него. През 2012г излиза и неговата книга-албум посветена на художника, която печели литературната награда „Южна пролет“. Димитър Шопов е носител на наградата за млади артисти БАЗА за 2016 година.