Премиера в Пловдив: „Мъжка задушница“ разказва с усмивка за българските възрожденски нрави

  • от PlovdivTime
  • 19:58, 26.08.2020

Спектакълът „Мъжка задушница“, създаден по една от последните български илюстровани ръкописни книги -"Видрица“, ще бъде представен за първи път в Пловдив на 1 септември от 20 часа в лятно кино „Орфей“.

Николай Урумов влиза в кожата на поп Минчо Кънчев и с много хумор въвлича зрителите в българското Възраждане като ги разхожда сред обикновените хора от онези времена - такива каквито ги е видял по улиците, кръчмите и домовете им. Разказва и за делото на Апостола, за работата на комитетите, за анадолските затвори в Диарбекир и как се живее там... от първо лице, единствено число.

Съвременната адаптация на спомените и размишленията на поп Минчо Кънчев е дело на режисьора Емил Бонев, който успява да ги синтезира в 60-минутен спектакъл, разтрисащ първо от непринуден смях, като в последните си 10 минути елегантно се преобръща и ни сграбчва за гърлата, за да се стигне до въпроса "За тази България ли се бихме? Докога?".

БИЛЕТИ за „Мъжка задушница“ се продават на касата на „Маскарт“ в Дом на културата.

 

ОТ ЕМИЛ БОНЕВ ЗА „МЪЖКА ЗАДУШНИЦА“

„За някои свои съвременници, Минчо Кънчев е „смахнат поп“ и „луд човек“. За други той е „светец“ и „велик патриот“. Тръгнах към драматизацията на неговата „Видрица“ с почит към личността и преклонение към делата му. Бродейки в лабиринта от 2200 страници спомени и мисли на този чудноват човек с невероятен живот, не можах да разбера кой е той. Нестандартен даскал – харесван и одумван? Необикновен божи служител – приеман и отричан? Революционер безумец – готов да умре за народа и отечеството си или заточеник в бъдещето?

Открих на места недостатъчна вярност на фактите и сякаш леко преувеличаване на делата и заслугите на поп Минчо Кънчев. Но противоречивият му характер го прави не идеализиран паметник, а истински човек от плът и кръв.

В срещата си с „Видрица“ в личен план исках да си дам и моите малки отговори на неговите огромни въпроси, които задава в книгата. Защото, ако дякон Левски написа „Народе????“, то поп Минчо попита „Докога????“.

Вярвам, че докосвайки ни до „Видрица“, от 105 години разстояние след своята кончина, поп Минчо Кънчев, този голям човек може да ни направи малко повече хора.“

Емил Бонев