Артисти се събират довечера в 18 часа на служебния вход на Народния театър „Иван Вазов”, за да защитят културата и свободата на словото. Те ще осигурят достъп на актьорите, а след това ще помогнат и на публиката да се настани в залата. Това обяви в пост в социалните медии кинопродуцентът и сценарист Борислав Чучков. Поводът за реакцията на артистичната гилдия е агресията пред Народния театър вчера, когато неконтролируема тълпа се опита да нахлуе в сградата и да провали премиерата на спектакъла „Оръжията и човекът” по Джодж Бърнард Шоу на режисьора Джон Малкович.

„Представлението трябва да се проведе и аз ще бъда там”, написа още Чучков.

Ето и няколко реакции на случилото се вчера в сърцето на столицата.

Теодор Ушев, аниматор:

Тази вечер, сега, трябваше да съм на спектакъл в Народния театър. Бях щастлив, че в последния си ден в България, мога да гледам постановка на великия Джон Малкович. В 18.30 отидох в театъра, през страничния вход на каса Юг. Имаше хора, веейки знамена. Не бяха повече от 400 човека. Приближих се към входа, бях предупреден, че ще има мерки за сигурност. Попитах полицая как мога да вляза в театъра. Той ехидно ми каза: „Ще почакате малко, тези хора също чакат”. Оказа се, че тези "хора" искат да влязат в театъра, да предизвикат безредици. За секунди, по команда от шпиц- фюрера, бяхме заобиколени от неонацисти, които започнаха да ни удрят. Кой с каквото може.
Полицаят ми се скара, че съм ги бил предизвикал. Предизвикал, с това, че искам да гледам театър, за който съм си купил билет. Опитахме се да се измъкнем, цялата озверяла тълпа се нахвърли срещу нас. Бяхме ритани, обругавани, плювани, заливани с разнообразни течности, удряни с дръжки от знамена.
Полицията ни казваше да се махнем. Тръгнахме, тълпата ни гонеше. Полицията по-скоро пърхаше около нас. Към нас летяха камъни, предмети, каквото попаднеше на "гордите българи", които ни заграждаха, вече към Съюза на композиторите. Лицата на тези хора не подлежат на описание. Трябва да се нарисуват.
Накрая един полицай, след като изядохме боя, ми обясни, че спектакъл нямало да има. Полицията играеше за пореден път декоративна функция. Беше допуснала нехаресващите Бърнард Шоу и Малкович "патриоти" да влязат почти в театъра. Това, което се случва днес, в София, е равносилно на Кристалната нощ. И както тогава, така и сега, полицията стои, толерира и пази тези развилнели се фашисти.

Снежина Петрова, актриса:
Вчера в Народен театър „Иван Вазов“ падна "Куклен дом", днес може би и "Какво да правим с виолончелото"... Всъщност падна нещо много по-голямо от едно представление. Падна ми камък В сърцето. Довечера ще се прибера, ще се изкъпя - имам баня, и ще си взема една книга от личната библиотека... Няма да мога да чета! Ще продължавам да вярвам, че сме едно племе, един език, една земя. Няма да нарека хората пред театъра орки, лумпени, фашисти и т.н. Това го дължа на книгите, които съм прочела. Ако има хоро пред театъра, ще изляза и ще се хвана. Дано камъкът падне. Дано намерим стъпката, която ни сближава.
Ели Скорчева:
Днес, вместо да си честитим Архангеловден, се занимаваме с действията на група индивиди, за които се предполага че би трябвало да са homo sapiens.
Всъщност, директорът на Народния театър, би трябвало да е благодарен за огромната и много ефективна реклама, която направиха на представлението тези недоразумения, тъй като билетите са изкупени за дни напред.
Аз също ще гледам!

Мила Искренова, хореограф:

Гледам потресаващи кадри от "протеста" пред Народния театър. Не мога да повярвам, че в 2024-та, 35 години след демократичните промени, се случва подобно нещо в центъра на София. Срам ме е . Ужасена съм.
Нямам никакви съмнения в своето родолюбие. Възпитана съм от хора, които са отдали живота си за развитието на тази страна по най-чист и честен начин. Никой от тях не се е клел във вярност на чужди държави и на техните служби.
Отгледаха ме дядо ми и баба ми, типични следосвобожденски интелектуалци. Дядо ми знаеше френски, руски и турски език, превеждаше романите на Волтер и ги диктуваше на баба ми, която пишеше на машина - имам ги вкъщи, неиздадени. Това е истинският български родолюбец, истинските интелектуалци - толерантни, отворени към света космополити. Така съм възпитана, така съм научена - да разбирам, да приемем, да обичам.
Това, което се случва пред очите ни от известно време е "идеологическа диверсия" - нека използвам техните термини. Някой иска да втълпи, че българинът е късогледо, ограничено в комплексите си същество, да го лиши от самочувствие и самоуважение, да го злепостави пред света като някакъв изостанал, затънтен балкански субект. Самоуважението не се добива чрез цензуриране на неща, които не ни харесват, особено преди да сме ги видели. Самоуважението се гради с истински постижения, а не чрез отрицание на другия.
Много съм натъжена.

Деляна Хаджиянкова, актриса:

Изпитвам срам, заради тези, които днес разбраха къде се намира НТ" Иван Вазов" и вдигнаха камък срещу него! ! Дали утре, ако играя роля, която не им хареса, ще ме причакат зад ъгъла! Изглежда ми логично...
Не се надявам да познават творчеството на Бърнард Шоу! По - лошата новина е, че едва ли са чели Алеко Константинов!

Теодора Духовникова, актриса:

От вчера България все повече ми прилича на Хайдушка Република, а не на държава.
Голям грях е за ония наши “интелектуалци”, професори, общественици и обикновени политически маргинали, които с изказванията и петициите си в последните дни, надъхаха едни хора, които явно лесно се надъхват, да се съберат и да крещят пред Народния Театър глупости, да държат в ръцете си абсурдни плакати, да изглеждат зловещо и нелепо едновременно. Една изтерясала тълпа, явно неуверена във величието на собствената си история, щом като е готова по даден знак и свирка, да се припознава непрекъснато като жертва и да провижда във всяко нещо нарочна и организирана обида към собствената ни история и герои.
Подвигът на българските войски при Сливница е славен и огромен. Той е неоспорим и е признат от всички историци, част е от официалните страници на европейската история. Не е нужно “да го браним”, защото няма от кого. Никой не иска да ни го вземе. Нито да го отрече. Още по-малко пък една не особено добра чисто като драматургия пиеса на Бърнард Шоу, която на всичкото отгоре , о! изненада, също не оборва този факт. Случката вчера пред Народния Театър не е проява на патриотизъм и обич към Родината. Тя показва ужасяваща наивност, безпросветност, лесна склонност към манипулация и чиста хулиганщина.
Ако имаме наистина достойни политици в тая държава, всички те - президент, премиер, министри и председатели на партии трябва да са на площада пред театъра довечера, за да покажат единство и непримиримост , иначе тази държава не е държава.
Аз ще бъда довечера там, ако някой от протестиращите не е доволен , може да дойде да ме побие, да ми дърпа ръкавите и да ми чупи очилата, а българската полиция може да погледа и да се позабавлява, без да предприеме нищо.
Това е.
Срам.

Росица Обрешкова, режисьор и актриса:
Прав е Бърнард Шоу, имаме проблем с хигиената! Българинът не е прочел пиесата, не е гледал спектакъла, но сака да го потроши театъра!

Ина Иванова, поетеса:

За пръв път във водещите български новини има култура. На живо. И то защото банда лумпени защитават българщината от поредното плашило. Този път от Малкович. Аман. Отново сблъсъци срещу. От хора, които не са гледали пиесата, защото - простете - това е премиерен спектакъл. И не са я чели. Но мнението им е непоклатимо. Създадено. И те са готови да нахлуят в театъра. Без билети, разбира се. И не за да видят, а да рушат.

Борис Кръстев, актьор:

Много е тъжно, един път да си се опитал да влезеш в театър в тоя живот и той да се окаже неуспешен. Ами и аз бих се обезверил!

Тодор Дърлянов, актьор:

От мое име, като актьор и творец, изразявам дълбоко разочарование от случилото се днес пред Народния театър. Надявам се, че нямам приятели в моето обкръжение, които са участвали в този агресивен протест. Гражданското право на изразяване е необходимо за всеки човек – то е част от нашата свобода. Но това трябва да се случва без агресия и репресия.
Искам да попитам: колко от протестиращите днес пред Народния театър са прочели тази пиеса? Или отново разчитаме на „Един човек ми каза”? Това е срам и позор. Не може да се съди нещо, което не си “попил” със собствените си очи и уши.

Аз не подкрепям насилието в никаква форма и в каквато и да е среда. Ако всички онези „бранещи патриоти” бяха наистина обединени да защитават гражданския си дълг можеха да го насочат към политическата криза и корупцията в страната, досега може би щяхме да сме постигнали така мечтаната промяна. Комунизмът падна отдавна, и ако липсата на цензура в културата ви плаши, влезте по-дълбоко в метафизиката и си представете живот в някакво отминало време. Намираме се в европейска държава, в която свободата на изразяване е основен принцип.

Срам ме е от подобни агресивни действия. Това не е театрална публика, това не са интелигентни хора. Като творец, като човек, който винаги е защитавал правата на хората, които обича и с които работи, не мога да замълча. Дами и господа, вие сте позор, защото осъждате нещо, което не разбирате, и изпращате изкуството в изгнание, без дори да се опитате да го видите.

Зефер Раджеб, актьор:

Днес бях нападнат пред театъра, в който работя, от хора, които чакаха да линчуват колегите ми. Не се стигна до ескалация. След като се отдръпнах, групата продължи да коментира и спори на висок глас дали в мусаката се слага дафинов лист или не…

Георги Господинов, писател:

"Това е новият театър, на открито, с тълпи, които дори не знаят, че участват в представлението. Трагикомедия дел арте. Всъщност част от тях знаят, допълни той, на повикване са. Осигурявам статисти за митинги и революции, така да се каже."
Демби от Времеубежище