Празничен маратон със свободен достъп до експозициите си предлагат музеите и галериите в Пловдив на 18 и 19 май. На 18-и, когато експертите там отбелязват своя международен професионален празник, всички зали ще работят с вход свободен.

В събота – на 19-и, ще се включат в Европейската нощ на музеите, организирана от Френския културен институт и Министерството на културата, но достъпът ще е безплатен след 19 часа.

Общинският институт „Старинен Пловдив” ще почете празника на 18 май с поредица от събития. Екипът там е подготвил програма със седем прояви между 18 и 24 ч. В Малката базилика в 18 часа ще бъде открита изложба „Свързване”, с която под тепетата гостува  Културно–информационният център на Македония.

В Балабановата къща гостува Володя Казаков с изложба живопис „Нивото на река Дунав в сантиметри”. В 19 часа в Дълбоката зала ще бъде открита изложбата  „Допълване“ на дуото Димитър Тошев и Тодор Васев, а на първия етаж посетителите ще могат да видят  “От съкровищницата на Старинен Пловдив. Творби на Георги Божилов – Слона“.

В галерия „Златю Бояджиев“ от 20 до 21.30 часа ще има поетичен дует на  Славка Зашева и Рамела Бохосян. След тях свой спектакъл щ е изнесат студенти по класическа китара заедно с поетесите  Елена Диварова, Виолета Караджова и Евгения Тагарева. На 18 май при вход свободен след 18 часа ще бъде отворен за посетители и Римският стадион. С тези прояви участието на „Старинен Пловдив” ще приключи.

Градската художествена галерия ще отвори всичките си експозиции за безплатно посещение в петък. Пет от тях са с работно време от 9.30 до 18 ч. -  Зали за временни експозиции на Главната,   постоянна експозиция на Енчо Пиронков,   постоянни експозиции „Цанко Лавренов“ и Мексиканско изкуство“,  постоянна позиция „Георги Божилов - Слона“,  постоянна експозиция „Икони”.  С работно време от 11 до 19 ч.  ще отвори  центърът  за съвременно изкуство „Баня Старинна“.

На 19 май по време на Европейската нощ на музеите  с удължено работно време до 22 часа ще работят постоянна експозиция  „Икони“, залите за временни експозиции, където е представена изложбата „Абсурд – но не точно“ на четирима австрийски съвременни художници и „Баня Старинна“, където е експонирана голямата  Международна изложба „От Андалусия до Ориента: среща на цивилизации“. Входът ще бъде безплатен само за часовете след края на редовното работно време.

Историческият музей също е подготвил собствено събитие, освен че на 18 май експозициите ще са с вход свободен от 9 до 18 ч. Вечерта от 18 ч. в зала „Съединение” ще бъде представено творчеството на художника Минчо Кацаров. 

На 19 май музеят ще отвори две свои експозиции – от 9.3 до 24 часа ще работи експозиция „Българско Възраждане”, а след 18 ч. входът ще е свободен.  Там пловдивското дружество „Родолюбие” ще направи демонстрации на хладно и огнестрелно оръжие. След 17 часа до полунощ с безплатен достъп ще отвори врати и експозицията  „Българско Възраждане”.

С вход свободен ще отбележат празничния 18 май и в Археологическия музей, а на 19-и безплатният достъп ще е след 19 ч.  Там са подредени две изключително интересни изложби – с фотоси от Епископската базилика  и изключително интересната „Седем разказа за вярата”.

В Природонаучният музей съще ще се влиза без в петък през деня, както и в събота след 19 часа. посетителите ги  очаква изложба за прилепите, организирана в партньорство със Зелени Балкани. Изложбата е част от множеството инициативи в цялата страна, които целят да отбележат Деня на НАТУРА 2000 и да привлекат вниманието върху видовете и местообитанията с консервационно значение.

По същия график ще се движи и Етнографският музей.

Във връзка с Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. Регионален исторически музей – Русе и Регионален етнографски музей – Пловдив са подготвили интересен поглед към следосвобожденската действителност в големите български градове. Европейските културни влияния и модни тенденции достигат от Виена до Русе по Дунава, а до Пловдив – от Константинопол. 

В края на ХІХ в. Пловдив и Русе са главните икономически двигатели на младата българска държава, а ефектът от създаденото благосъстояние се отразява и върху начина на живот на техните жители. Възприемането на практики от Модерността е резултат на влиянието на две империи, чиито столици са се превърнали в символи за страните от Балканите.

Ще научите с кого и с какво са се съизмервали нашите деди, как са започнали да устрояват градовете и домовете си в възстановената българска държава, с какво са се развличали, какво са похапвали и какви дрехи и аксесоари са носели.