от Парашкева Иванова

Допреди три години Мария Лалева работи като икономист и името й е познато само в приятелския й кръг. Тайно пише поезия, за да лекува раните, които й нанасят споделените и несподелени любови. Докато не решава да публикува някои от стиховете във Фейсбук. Набитото око на режисьора и актьор Тодор Анастасов („Лавина”) не ги пропуска и той ги изпраща на поетесата Маргарита Петкова. Тя става и първият редактор на Мария. След това животът й прави рязък завой. Днес Лалева има две издадени стихосбирки, завършва първия си роман и продуцира филма „Роза Дамасцена”. Във Фейсбук има 6000 последователи.

Част от тях дойдоха в литературния салон „Spirt & Spirit” в пловдивския клуб „Петното на Роршах”, където в продължение на два часа поетесата разказваше абсолютно откровено за обратите в живота си.

Лалева признава, че не е живяла с  усещането, че стиховете й имат литературна стойност. Страхувала се да не стане част от графоманската общност във Фейсбук и държала римите в чекмеджето. „Поезията се ражда от раната. Като ти разбият сърцето - седнеш, па ридаеш, после ти мине и така”, разказва тя. „Абе, доста ридания има в твоите стихосбирки”,  не пропусна да я закачи водещият – писателят Александър Секулов. Той сравни поезията на Лалева с тази на Маргарита Петкова, Миряна Башева, Камелия Кондова и Станка Пенчева.

„От депресията се раждат страшни стихове”, потвърди Лалева. „Поезията е спестен опит за самоубийство”, подкрепи тезата й Секулов. „Значи тук имам 108 спестени опита за самоубийство”, направи бързи изчисления поетесата.

Преодоляла първото предизвикателство да излезе „на светло”, преди две години Мария се изправя пред ново – да напише книга, която впоследствие да се превърне в сценарий за филм. Въпреки че никога не  е писала сценарий, нито е била продуцент на филм, човекът решил да финансира нейното начинание, й поверява и двете отговорности. Самият проект е без аналог в България. Филмът е скъпа продукция с известни актьори, която обаче не ползва нито лев държавна субсидия.                    

„Роза Дaмасцена” е филм за българската мечта”, казва  режисьорът Тодор Анастасов. Снимките са приключили преди дни в Казанлък, където се развива действието и сега предстои монтажът на лентата.  

Филмът е създаден по истинска история, преплетена с легенди и други лични истории. Филмът проследява пътя на едно момче, родено и израсло в Долината на розите през 60-те години на миналия век, до наши дни.Личната история на главния герой Течо се преплита с историята на България през последните 50 години.

Течо израства в малко село в подножието на Балкана сред мириса на розите. Мечтата му е да остане в родния си край и да стане розопроизводител. Демагогията на социалистическата система обаче бележи живота му. Течо преживява тежко загубата на баща си, но въпреки това не губи смелостта и надеждата, че ще се справи сам. След 1989 г. животът го изправя пред нови изпитания. Преходът, като епоха на загуба на ориентация, правила и държавност, е следващото стъпало, което младият мъж ще се наложи да преодолее. Битката с разпадащата се система и ценности сриват младия човек и морално, и здравословно. След това минава през Виденовата зима, за да стигне до наши дни.

Ще успее ли героят да се изправи след тежката диагноза и да се пребори за българската си мечта?

Снимачният процес на филма "Роза Дамaсцена" продължава почти година. Ролите се изпълняват от 56 актьори, сред които Веселин Плачков, Димитър Баненкин, Неда Спасова, Симона, Любен Чаталов и др. Филмовата къща "Дамасцена" ангажира за масовите сцени около 1300 души, което превръща филма в един от най-мащабните проекти, снимани у нас през последните 25 години.

„Този филм, начинът по който бе заснет, начинът, по който общувахме ние, актьорите,  и снимачния екип адски много ми прилича на филмите, които се снимаха преди 1989 г. След снимки всички бяхме заедно, сядахме, говорехме, карахме се. В чуждите продукции, които ние снимаме в момента, това не се случва – всеки снима и бяга. Човекът, който стои зад този филм, показва, че от тази държава може да стане един прекрасен филм. Самият той казва: Тук има толкова много работа, а ние и децата ни бягаме да работим за други.  Този филм ще бъде различен”, заяви известният български актьор Любо Чаталов.

„Спазваме традициите на дълбокото психологическо българско кино. С вниманието към детайла, към добрия изказ. Без пошлост в диалозите. На нас ни се натрапва непрекъснато, че щом си роден тук, особено ако се занимаваш с изкуство – ти си беден, всичко е отвратително, държавата е гадна. Ние показваме нещо съвсем различно. И в края на филма ще стигнем до извода, че всеки човек е резултат от собствените си избори. Изборът е този, който те определя. Да – може да си беден, може да си гладен. Но ако си напълно честен със себе си и с другите, мисля, че ще успееш”, казва Лалева.

Премиерата на „Роза Дамасцена” ще бъде през есента. Тя се шегува, че в началото на филма ще има надпис „Без подкрепата на Националния филмов център”.

„И поезията, и филмите трябва да имат финал, който да те смаже”, казва дебютантката. Дали „Роза Дамасцена” ще бъде с такъв край, предстои да видим.