Изложба „Пловдив в културната история на България” е подредена в зала „Съединение“ на Историческия музей. Чрез лични вещи, богат снимков и документален материал, произведения на изкуството, наградни знаци и печатни издания изложбата аргументира защо през последните два века Пловдив е определян като духовния център на българските земи и културната столица на България.

Още в средата на XIX в. Пловдив се издига като водещ духовен център. Укрепналите икономически пловдивски първенци осигуряват парични средства за преизграждането на пловдивските църкви, в които откриваме едни от най-добрите образци на храмовото строителство и украса от брациговски майстори-строители, от дебърски майстори-дърворезбари и иконописци от Самоковската школа.

Техните жилищни сгради бележат върховните постижения на българския барок и архитектурния апотеоз на българската възрожденска архитектура.

Пловдивските дейци застават начело на движението за независима църква и новобългарска просвета. Христо Г. Данов и Драган Манчов издават в Пловдив над 1000 учебника и учебни помагала по европейски модел и създават основа на училищната дейност в Мизия, Тракия и Македония. Създаденото през 1850 г. Епархийско средоточно училище прераства в първата гимназия в българските земи и подготвя учители и бъдещия духовен елит на народа.

След Освобождението, през румелийския период, Пловдив продължава да бъде духовен център и културна столица на целокупна България. Тук живеят и творят Найден Геров, Йоаким Груев, Константин Величков, Христо Г. Данов, Иван Вазов, Петко Славейков, Петко Каравелов, Захари Стоянов. Развива се издателското, печатарското и учебно-просветното дело. Полагат се основите на българското езикознание, на новата българска политическа и културна публицистика, на новата българска литература. Създават се първите български културни институции – Народната библиотека и музей, професионален театър. В музиката и изобразителното изкуство се зараждат самобитни школи с национално значение.

След Съединението през 1885 година, Пловдив запазва ролята си на значим национален културен център. Институциите от предходния период продължават да се развиват, а в края на XIX и първите десетилетия на XX век се появяват и нови – Певческо дружество, Дружеството на Южнобългарските художници и др. След Втората световна война са основани Университет, Филхармония, Куклен театър, Опера, най-голямото книгоиздателство извън столицата – „Христо Г. Данов“, регионални музеи. Реставрацията на Стария град, създаването и организирането на календар, наситен с множество национални и международни културни събития, превръщат Пловдив в място с характерна и неподражаема духовна атмосфера. От 70-те години на ХХ век все по-често се среща определението за Пловдив като „културната столица“ на България. Това са историческите аргументи за избора на Пловдив за провеждане на Европейски месец на културата през 1999 г. и определянето на града за Европейска столица на културата през 2019 г.

Изложбата ще продължи до декември.