„Езикът на Третия райх” от Виктор Клемперер излиза на книжния пазар със запазения знак на ИК „Жанет 45”.  Текстът предлага невероятен анализ на нацисткия език и оценката на автораза ролята на езика в политиката на изтребление на нацисткия режим си остава и до днес образец за всеки подход към разбирането и ролята на езика във времена на реакционност и агресия.

„Езикът разкрива всичко“, казва Клемперер.

Виктор Клемперер (1881 – 1960) е немски литературовед, изследовател на френската литература на Просвещението. Извън професионалните кръгове става известен с книгата си LTI. Езикът на Третия райх. Бележникът на един филолог (1947) и с дневниците си, издадени след смъртта му през 1989 г. под заглавие Ще свидетелствам до края (на български език – 1995 г. в издателство Прозорец).

Клемперер е син на равин, роден в Ландсберг, учи във френска и след това хуманитарна гимназия в Берлин, прекъсва обучението си по настояване на семейството, което държи той да се занимава с търговия; полага матурата си едва през 1902 г. в Ландсберг. Следва философия, романистика и германистика в Мюнхен, Женева, Париж и Берлин, но не завършва образованието си.

През 1906 г. сключва брак с пианистката и художничка Ева Шлемер, в периода 1905 – 1912 г. работи като публицист на свободна практика в Берлин, през 1912 г. продължава следването си и в същата година приема протестантско вероизповедание. Докторатът му върху Фридрих Шпилхаген (1913) и най-вече хабилитационният му труд върху Монтескьо (1914) го правят известен в научните среди. Лекторатът му в университета в Неапол (1914 – 1915) затвърждава името му на учен.

В Първата световна война участва като доброволец на Западния фронт. Но когато се завръща след края на войната, големите университети са затворени за еврейския учен. Въпреки подкрепата на учителя си Карл Фослер той получава професорско място единствено във Висшето техническо училище в Дрезден.

След влизането в сила на Нюрнбергските закони за гражданството в Райха на Клемперер е отнета професурата и е пенсиониран преждевременно. Тогава той се посвещава единствено на своята История на френската литература на XVIII век (издадена в два тома едва през 1954 и 1966 г.). След като на евреите е отнет достъпът до библиотеки и абонаментът за вестници и списания, Клемперер е принуден да прекрати научната си работа до 1945 г. Посвещава се на дневниците си, които поставят основата и на изследването му върху езика на Третия райх. Записките Клемперер води на отделни листчета и съпругата му ги предава на съхранение при своя приятелка в близкото градче Пирна, защото откриването на записките от Гестапо при постоянните обиски би имало фатални последици.

През 1940 г. семейство Клемперер е принудено да напусне дома си в Дьолиц край Дрезден и е въдворено в т.нар. еврейски дом. Клемперер не попада в концлагер и оцелява единствено благодарение на арийската си съпруга, която е една от малкото в Райха, които не се отричат от съпрузите си евреи. При бомбардировките над Дрезден през нощта на 13 срещу 14 февруари 1945 г. семейството оцелява и успява да се измъкне от застрашаващата ги депортация на 16 февруари. Клемперер по-късно описва как с жена му в нощта на бомбардировките скъсват от дрехите си еврейската звезда, успяват да се измъкнат от горящия град и да тръгнат в източна посока с намерение да стигнат до „руския фронт“. След продължило месеци наред бягство през Саксония и Бавария през юни 1945 г. семейство Клемперер най-сетне се завръща в своя дом в Дьолиц.

През следващите месеци професионалните перспективи за Клемперер остават неясни, но той използва времето да напише своята книга LTI, която излиза от печат през 1947 г. Клемперер отказва да се премести в „западните зони“, остава в съветската окупационна зона и се ангажира с изграждането на ГДР. След известни колебания Ева и Виктор Клемперер влизат в комунистическата партия и стават част от политическия елит на Дрезден, макар Клемперер да е критично настроен към марксизма.

През 1945 г. Клемперер се завръща като професор в Техническия университет в Дрезден. От 1947 до 1960 г. преподава в университетите в Грайфсвалд, Хале-Витенберг и в Хумболтовия университет в Берлин. От 1950 до 1958 г. е депутат в Народната камара на ГДР, през 1950 г. е избран за член на Академията на науките.

През 1946 г. Клемперер пише в писмо до свои приятели: „Много искам да работя за прочистването на Германия от калта, защото се надявам тази страна отново да стане почтена“.

Преводачът Ана Димова е завършила езикова гимназия в Бургас и немска филология в София, защитила е докторат по контрастивна лингвистика в Лайпциг, професор по германско езикознание и теория на превода в Шуменския университет, хоноруван преподавател във Великотърновския, Софийския и Нов български университет. Преводач е на немскоезична литература: Йозеф Рот (Гробницата на капуцините, Легенда за светия пияница, Пътувания из Украйна и Русия); Карл Краус (Кутията на Пандора), Кристоф Рансмайр (Последният свят), Ян Асман (Културната памет), Ханс Фалада (Всеки умира сам), Роберт Менасе (Столицата) и др. Автор на книгите: Импресионизъм и превод (Велико Търново, 1995), Увод в теорията на превода (Шумен, 2001), Вицът като езиков и културен феномен (Велико Търново, 2006).